РАБОТНИК

Пенчо Славейков

I

Жената е на мрене,
пищят деца от глад,
напусто той сам дири
прехрана в шумний град.

Три дни стоят те гладни
в ужасна нищета...
И сам той не е турвал
ни хапка във уста.

И една мисъл мъчи
работника злочест,
как ще се върне дома
пак с празни ръце днес.

С какво ще да зарадва
клетата си жена?
С какво ще да залъже
горките си деца?

Навред, къде попита
за работа - нема̀...
Убит от глад, от мисъл,
сред пътя той падна̀.

II

Лекарят не помогна
на гладния стомах
и врече той на попа
злочестий сиромах.

„Не се отчайвай, чедо,
че смърт ще те скоси -
во божието име
спасение търси.“

върни се | съдържание | продължи