ЧУМА

Стара гравюра на дърво

Пенчо Славейков

„По̀ завчера, в града когато идях,
аз чумата в полето долу видях -
прегърбена, изпита, парцалива -
като веда̀ из гроб излязла жива.

Померих там от път да се отбия,
из нивите нанейде да се скрия,
ала ме тя съзре и отдалеко
към мене сви по синура напреко.

И спрях се ази сепнат и замаен,
сърце сви ужас, дотогаз незнаен:
кат хралупа уста беззъби зеят,
два въглена - очи зловещо греят.

Тя кивна ми и покрай мен отмина...
Мравуняк сякаш по снага ми мина
и фърли ме във огън... и престъпвам
едвам, и все току се нещо съпам.

Два пъти се обръщах къде нея,
два пъти ме воня на леш обвея,
на трети път се повалих на пътя
със ужас поглед впил към далнината:

чак в небесата извита като хала,
тя сянката си черна бе простряла,
там, нед полето - класове нивята
превиваха без вятър към земята.

Ей за рида тя превали и свърна.
Но пак назад изюден лик извърна
и блясна с поглед, и ръка издигна -
и сякаш пламък из уста изригна...“

„Вода!“ - и сгърчен, нокти вряза в тело,
със чумави дамги поду се чело.
И гърч, и стон - и нещо пак извикна...
И кървав гной му из устата бликна.

върни се | съдържание | продължи