ТУК Е НЕГОВ КРАЙ

Пенчо Славейков

Защо, свещ, пламъка си бледен
ти ту подземаш, ту снижиш
и с ярка светлина ту блеснеш,
ту пак унило заблестиш?

Или небето ти да стигнеш
кат моя дух мечтаеш ти
и горе те влекат кат мене
желаня, сънища, мечти.

Но пламъкът ти й свързан с мракът,
родил се е от него той;
напразно, моя свещ, стремиш се
и водиш с тъмнината бой.

Нали навременно тоз блясък
на близката ти смърт е знак?
Той още малко ще потрае
и ще потъне в вечний мрак?

Тъй, незапален от небото,
не може огън тук да трай,
тъй всичко, що е на земята
родено, тук е негов край.

върни се | съдържание | продължи