***

Пенчо Славейков

Тъмна мъгла падна над балкани тъмни.
Мрак е; сякаш няма никога да съмне.

Ах, няма да съмне за юнака клети -
в тъмните усои куршум го сполете.

Съща чест постигна верни му другари -
по тъмни усои, по голи чукари.

Низ мъгли се вият три гарвана черни...
Те вести му носят от другари верни:

как са им изпили сърцата, очите,
как са им разнесли меса по скалите.

Но юнак не чуе, но юнак не сета,
с засъхнала люта рана на сърцето...

Мрак е; тук-там само плахо свет се мерне
и грачат зловещо гарваните черни,

подушили дъхът от юнашки рани,
сред мъглите тъмни в тъмните балкани.

върни се | съдържание | продължи