На улица „Пиротска“ се струпала пъстроцветна тълпа. Мъже, жени, деца, глъчка и плач. В средата на тълпата верен служител на закона - рунтав стражар - дърпа за ръката 12-13-годишно хлапе, което реве истерически. По червения нос на стражаря личи, че той е въздържател и затова се въздържа от много обяснения и влече по паважа разплаканото дете.
          - Пусни ме бе, чичооо - стене то и се напъва да се изкопча из ръцете на блюстителя на закона.
          - Пуснете го де! - възмущава се суха остроноса бабичка.
          - Я си гледайте работата - заявява стражарят и наново се заема за работа. Той дърпа, пъшка, псува и сипе фелдфебелски мъдрости!
          - Какво е направило? - любопитствува бледолика ученичка и се провира учудена.
          - Спекулантин, госпожице - заявява иронически някой.
          - Продава цигари и трупа милиони! - смее се друг.
          - Колко кръпки на гащите си има, толкоз милиони е натрупал.
          - Пусни, пусни го! - съветва пак бабичката. - Сиромашко е!
          - И хазната е сиромашка - философствува стражарят и дърпа още по-силно детето. Челото на „властта“ е покрито с едри капки пот, а ръкавът на „спекулантина“ се е разпрал и голите му меса блясват.
          - Пусни ме бе, чичооо! - ридае пак продавачът на цигари.
          - Ще я оправим, ще я оправим - пъшка бабичката и клати печално глава.
          Стражарят най-сетне побеждава и повлича към участъка „спекулантина“.
          - Да се подведе под чл. 4 - киска се иронично някой.
          - Смърт на спекулантите! - добавя друг.
          А с твърди крачки, с астраганена яка, пуснал като авангард шкембето си, важно стъпва известен столичен гешефтар и тържествено се усмихва.

върни се | съдържание | продължи