В многоликите тълпи
на празнуващия град
всяка привечер кипи
пъстроцветен маскарад.
И възпламналата плът
с маската на вечен грим
призовава в странен път
всеки девствен пилигрим.

А е странен карнавал
уличният цветен сън;
безмонетната печал
сплита се със чужди звън.
И един ли влюбен брат,
с своя блян неотразим,
дебне дева светла кат
приказка на братя Грим?...

Но минават в свиден шум
вред маскирани жени
и гнети ги лек парфюм
в свойте шеметни вълни,
а в конфетен цветен дъжд
молят хиляди сърца:
„Нека маски са веднъж
истинските ви лица!“