Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ЦЕНЗУРАТА

 

Христо Смирненски

 

     

    Жених бе мракът, глупостта пък булка
    и брак свещен ги свърза тях.
    Под песента на дяволска цигулка
    бе първият им общи грях.

     

    На брачното легло в таз вечер първа
    от мрака и от глупостта
    роди се не дете, а зла свекърва
    и цензура назва се тя.

     

    Като дете на глупостта, тя, зла и гневна,
    против ума се опълчи;
    родена в тъмно, съскаше вседневно
    към всяко снопче от лъчи.

     

    И щом бе вече немощна и слаба,
    непразна се усети тя
    и за наследник тази жълтозъба баба
    закон печатен завеща.

     

    Затуй в часа на нейната кончина
    камбана празнично не бий -
    замлъкна тя, а ето хищно зина
    отрок със същите зъби.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

 

 

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]