Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ЕСЕН В АНАДОЛА

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Горите в Анадола пожълтели са
    под ласките на есента.
    А от фугаси огнеянтарна виелица
    напява химна на смъртта.

     

    Извиват дим села и градища запалени,
    пожарища нашир и длъж.
    Каква феерия от фесовете алени
    и жълтий фустанелен дъжд!

     

    Търчи Кемал, лети кир Яни, а шрапнелите
    поръсват оловни цветя
    и в Бялото море се ронят фустанелите
    кат жълти есенни листа.

     

    А на брега, прострял снага изкъпана,
    Джон шепне си едвам, едвам:
    „Юнашки вие двамата там бийте тъпана,
    че парсата ще сбирам сам!“

 

 

 

               ---

 

               Стихотворението е публикувано в „Българан. Седмично хумористично списание“. София, г. VII,
               бр. 37 от [9 септември] 1922 г., с подпис: Нагел Смуглий.

 

               Стихотворението е написано по повод поражението на гръцката армия в Анадола.
               През август 1922 г. турските войски, ръководени от Кемал паша, предприемат голямо настъпление,
               пробиват гръцкия фронт и разгромяват гръцката армия, която бързо отстъпва и напуска Анадола.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи     

 

 

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]