Горите в Анадола пожълтели са
под ласките на есента.
А от фугаси огнеянтарна виелица
напява химна на смъртта.

Извиват дим села и градища запалени,
пожарища нашир и длъж.
Каква феерия от фесовете алени
и жълтий фустанелен дъжд!

Търчи Кемал, лети кир Яни, а шрапнелите
поръсват оловни цветя
и в Бялото море се ронят фустанелите
кат жълти есенни листа.

А на брега, прострял снага изкъпана,
Джон шепне си едвам, едвам:
„Юнашки вие двамата там бийте тъпана,
че парсата ще сбирам сам!“