Не ми е, братко, твърде весело
пред листопадния сезон,
та на кого би се харесало
да чака зима без балтон?

Омръзна ми да лъжа себе си
за евтин и добър живот -
с лъжи не ща да вадя хлеба си,
не съм редактор на „Народ“.

Предчувствувам пак зъботракане,
като блокар за тлъста власт,
и ласките, уви нечакани,
на зимния солиден мраз.

Да бъдем зли живота учи ни,
да бъдем твърде много зли -
от всички обиди получени
отровни да ковем стрели.

Тъй зъл не съм, ала несретата
разбрах защо на нас е гост -
не съм министър на просветата,
та толкоз много да съм прост!

И в тези вечери предесенни
на всеки уличен фенер
с наслада бих видял обесени
по някой и друг кожодер.

върни се | съдържание | продължи