Аз помня: сключваха в Париж мира,
след тригодишна смъртна баня,
и Тодоров¹ гърлото си продра
към ред и мир да ни подканя.

Но днес е празнично към Кюстендил,
макар да има мраз и ветър,
макар под нулата да се е свил
държавния ни барометър.

Пързаляме се славно, господа,
на политически пързалки
и вместо с кънки, както е реда -
пързаляме се на бухалки.

Не знам какво е в Кюстендил сега,
едва ли знае даже блока,
но хлътнали сме здраво сред снега
и преспата е, май, дълбока.

Не знам как ще се справим с тоя сняг
и с новия кадрил безумен,
но знам, че лошо ще се плъзнат пак
оскубаните люде в Шумен².

               ---

               Стихотворението е публикувано в „Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание“, София, г. I, бр. 4 от 10 декември 1922 г., с подпис: Валериян Бромов

               На 4 декември 1922 г. македонски автономисти под предлог, че търсят провинили се пред тях македонски дейци от федералистите, нахлуват в град Кюстендил и го превземат. Градът е окупиран от бандите на ВМРО, без полицията и армията да се намеси. Това е удар по престижа на земеделското правителство. Едрата българска буржоазия, която проучва почвата за подготвяния от нея фашистки преврат, ликува поради успеха си да подрони авторитета на земеделското правителство.

¹ Сключваха в Париж мира, и Тодоров - Т. Теодоров е ръководител на българската делегация, която отива в Париж през 1919 г. във връзка с приемане условията на Ньойския мирен договор. Теодоров, Теодор (1859-1924) - буржоазен политически деец, водач на обединената народно-прогресивна партия. [горе]
² Оскубаните люде в Шумен - бившите министри от кабинетите Гешев - Данев и Малинов - Костурков след събитията в Търново и Долни Дъбник са арестувани като виновници за националната катастрофа. От V софийски полицейски участък, където първоначално са задържани, те са преместени в шуменския затвор. [горе]