Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

РИЦАРИ СЛЕД БОЙ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    На Fol

     

     

    Любимата дева изпрати ни
    на път в теменужни зори,
    целуна за подвиг челата ни,
    по къдрица ни подари.

     

    Взе лилия, в слънце потопи я
    и хвърли я през планини...
    Ний вдигнахме своите копия
    на път за далечни страни.

     

    По пътища страшни заскитани,
    жадувахме бранния час:
    бе светло и гордо в душите ни,
    а мрачно и сиво край нас.

     

    Не станахме плахи отшелници,
    дочакахме славния бой,
    сразихме се с ветрени мелници
    и всеки от нас бе герой.

     

    Прегазихме черни чудовища
    с хвъркатите свои коне
    и странни, неземни съкровища
    заловихме в бой насъне.

     

    Оплискани в кърви, напрашени,
    потеглихме и за венци,
    но свърнахме в пътя, уплашени
    от толкова много овци.

     

    След рицарски празни усилия
    не зърнахме нийде в света
    сребристата девствена лилия,
    която тя нам завеща.

     

    Но верни на светла утопия,
    живота всуе ни гнети:
    пак носим на дървени копия
    железен товар от мечти.

     

    С душа през неволи пречистена,
    пак бродим в житейския лес
    и шепнем си тихо: „Наистина,
    добре, че умря Сервантес!“...

     

    ...Но нявга сред шумната столица -
    за нас монумент ще блести,
    сграден с неплатените полици
    и скъпо платени мечти.

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

     

     

     

     

     

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]