Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

БАРУТНО ВРЕМЕ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Замъчи ме житейската съблазън
    да следвам криминална мода -
    застрелях се с револвер празен
    и тръгнах да се поразходя.

     

    По стълбите хазайката ме зърна
    и скимна ми да я измамя:
    „Убиха го“ - казах, а тя отвърна:
    „Убитите са само двама“...

     

    На ъгъла стояха две хлапета,
    в съвременна игра заети.
    Едното понахлупи си каскета
    и кресна: „Горе, бре, ръцете!“

     

    Погалих ги със поглед благ и топъл
    и мислех: бъдеще ги чака!
    Но ето в тоя миг отчаян вопъл
    процепи рязко полумрака.

     

    Аха!... Убийство пак... не заслужава:
    най-скучно някого там колят,
    а вечерта е, знаете, такава
    приятна, мека - сякаш пролет...

     

    Но скучно е. От скука се не диша.
    От скитането ми додея.
    Прочетох с мъка няколко афиша
    и: ето ме на юбилея.

     

    Ала каква бе таз постъпка мерзка,
    шега трагична и измамна?
    Сред глъхналата ложа министерска
    бенгалски огън, гледам, пламна.
    Добре! Разбирам: и това е драма!
    Но ред не спазваме бе, брате.
    Я дайте ни поне една програма
    за тия пусти атентати.

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

     

     

     

     

     

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]