Съдрал се сякаш на „Епоха“¹
редакционния чувал,
та с локви, дъждове и кал
пак мартенските дни дойдоха.

И пак прониза ме със тръпки
любовно-мокрия сезон,
а древният ми панталон
усмихна се през пет закръпки.

Но, да не беше ми неловко,
заел бих министерски пост,
макар да не съм толкоз прост
и да не мисля под диктовка.

И служил бих аз твърде жарко,
докато някой милион,
под формата на комисьон,
докопам като бае Марко².

Но по̀врага таз политика!
Ценя си още аз гърба.
Единствено сега скърбя
за поскъпнялата мастика.

А друго хич не ме тревожи
сред тия смутни времена:
не ща ни власт, нито жена
с дванадесет самсарски кожи³.

               ---

               Стихотворението е публикувано в „Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание“, София, г. I, бр. 16 от 18 март 1923 г., с подпис: Християн Снежни. - Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

¹ „Епоха“ - всекидневен информационен вестник, неофициален орган на широкосоциалистическата партия. Излиза в София от 25 юни 1922 г. до 29 декември 1925 г. Води клеветническа кампания срещу БКП и комунизма, бори се за събаряне правителството на Стамболийски. [горе]
² Турлаков, Марко - деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919-1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920-1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби. [горе]
³ Жена с дванадесет самсарски кожи - във вестниците е публикувано едно заловено писмо на земеделски големец - съдия от държавния съд, - в което между другото той пише, че имал връзки с жена, която носи дванадесет самсарски кожи. [горе]