Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ЕДНАКВА УЧАСТ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    В премяна празнична тълпата
    разхожда се напред-назад.
    Навел глава си към земята,
    печално пее слепец млад.

     

    В свирнята му, що лей се волно,
    дълбока скръб и плач звучат:
    в таз песен на душата болна
    страданията му личат.

     

    И всеки песента му чува
    и хвърля някоя пара,
    но никого тя не вълнува:
    добре я никой не разбра...

     

    Опрял се тъжен о стената,
    стои до него там войник,
    ръце изгубил във войната,
    и слуша с блед, измъчен лик.

     

    Таз тъжна песен той разбира,
    тя близка му е до сърце -
    утеха в нея той намира:
    певецът сляп - той без ръце.

     

    Той слуша неговата песен
    замислен, потопен в тъга,
    певеца слуша той унесен и...
    близък става му сега.

     

     

    1916

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]