В премяна празнична тълпата
разхожда се напред-назад.
Навел глава си към земята,
печално пее слепец млад.

 

В свирнята му, що лей се волно,
дълбока скръб и плач звучат:
в таз песен на душата болна
страданията му личат.

 

И всеки песента му чува
и хвърля някоя пара,
но никого тя не вълнува:
добре я никой не разбра...

 

Опрял се тъжен о стената,
стои до него там войник,
ръце изгубил във войната,
и слуша с блед, измъчен лик.

 

Таз тъжна песен той разбира,
тя близка му е до сърце -
утеха в нея той намира:
певецът сляп - той без ръце.

 

Той слуша неговата песен
замислен, потопен в тъга,
певеца слуша той унесен и...
близък става му сега.

 

 

1916

върни се | съдържание | продължи