Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ГАРВАНИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Единият бил гарван с перушина,
    а другият - с бомбе и очила.
    Те срещнали се в Градската градина
    и най-сърдечна срещата била.
    И първо истинският гарван,
    начесто от студа насам докарван,
    познал колегата си драг и почнал с грак:
    - Га, га,
    къде и как си ти сега?...
    А гарванът с човешки вид
    погледнал най-напред сърдит
    и поотминал го небрежно,
    но нещо спомнил си и почнал нежно:
    - Прости,
    но, друже, как си ти?
    Изглеждаш ми добре познат -
    наверно, в столичния град
    познанство свързали сме двама -
    отдавна, ако се не мамя.
    - Ах, да,
    ала не беше тук в града,
    на фронта - там далеч, на юг
    живеехме един край друг.
    Ти беше интендант тогаз,
    пак черен гарван бях си аз,
    прелитах често с моите братя.
    И бях доволен от войната,
    живеех си с един копнеж:
    по-пресен и обилен леш.
    Не знаех мъки и тъга...
    И...
    - Стига. Спомням си сега!
    Познат ми си; добре познат.
    Ех, друже, друже мой крилат:
    добре те помня аз и днес,
    кацнал на оня снажен брест...
    - Да, бяха чудни, славни дни
    в онез поля и планини.
    А днес - не зная как си ти,
    но страшен глад мен ме гнети.
    У столицата няма леш
    и щеш не щеш - от глад ще мреш...
    - Хе, хе! Как тъй?! В престолний град
    доволно мърша има, брат.
    - Га, га!
    Това е истинска шега!
    Къде тук мърша ще съзреш?
    Заравят бърже всеки леш.
    Ще срещнеш кучета, коне,
    а ти познаваш ме поне,
    не мога кучета да ям -
    не свикнал съм и ме е срам.
    - Но яж, колега, хора пак!
    - Не се шегувай: де и как?
    - Та много просто! Ти най-напред
    купи си фрак или жакет,
    бомбе, скарпини и бастун,
    маскирай дългия си клюн,
    добий един приличен вид
    и ето те банкер честит.
    И накъдето да се взреш,
    навред ще видиш само леш.
    - Разбирам тоз съвет свещен,
    но за банкер не съм роден.
    В гешефтите не съм чевръст,
    на вид не съм прилично тлъст
    и даже... клюна ми е къс.
    - Тогава?!... Дойде ми на ум,
    ти тъкмо с черен си костюм -
    владика или поп стани,
    ще имаш леш до старини.
    - Владика, поп... туй не е зле,
    обаче имам аз криле,
    та как ще мога да лежа
    сред мързел, мухъл и лъжа?
    - Ех, гарвански морал и ум!
    Тогава друго: тъй без шум,
    ти като мен се нареди,
    чиновник доверен бъди,
    стани оранжев още днес
    и в жилищна комисия влез...
    Аз председател бях в една
    и чудо нещо настрана
    натрупах си за черни дни.
    Това е мърша с планини,
    която капе всеки час -
    за нея ти говорех аз.
    - Благодаря, благодаря!
    И тази мисъл е добра,
    и двете други, въобще,
    не бяха глупави и те.
    Но мога ли да понеса
    да късам живи аз меса?
    Мисли за мен каквото щеш,
    това обаче не е леш!
    Макар и гарван, имам срам
    и живи хора аз не ям.

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

     

     

     

     

     

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]