Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ХРИСТО БОТЙОВ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Съществува легенда, че Ботйов е бил ранен,
    заловен и откаран в затворите на Диарбекир.
    Доста време се е очаквало завръщането му.

     

     

    Без път към своята Голгота стръмна,
    залутана сред хладните скали
    и сенките на участта си тъмна -
    дружината нечакано осъмна
    в съседство с волнокрилите орли.

     

    Момчетата жадуваха отрада,
    войводата стоеше с бледен лик,
    а мигом сред страхотна изненада
    башибозукът плъпна из засада
    и екнаха усои в гръм и вик.

     

    Весден посред чукари неприветни
    кипя неравна шеметна борба,
    но неусетно плъзна вечер летна
    и разпиляха се полека сетни
    оловноцветни пушечни кълба.

     

    Вечерната тъма във черни скути
    прикри кръвта и стихналата мощ
    и тегне тайна над последните минути
    на шепата възторжени хайдути
    и вдъхновения поет и вожд...

     

    А там далеч у тъмните зандани
    в Диарбекир сред влажните стени
    лежи старик. Следи от тежки рани
    на морния му лик са начертани
    и тягостно веригата звъни.

     

    Той крачи снажен, леко поприведен,
    потрепват посребрените коси
    и горест блика от ликът му бледен,
    а кат ханджар сред полумрака леден
    пламтящият му поглед пак блести.

     

     

    * * *

     

     

    Далеч от тази черна преизподня -
    натам, де снежният Балкан мълви
    сребристи химни над земя свободна,
    де чака го прегръдката народна -
    възторжен старият борец върви.

     

    Но стига той. И вижда всъде горест.
    Едни вериги паднали, след тях
    възправила се нова робска орис
    и угнетен, беднякът пак се бори с
    тираните разплути в срам и грях.

     

    А тези фарисеи, на които
    той нявга плю в пророческий си гнев,
    живеят пак охолно и честито
    и с свойта подлост и лихварство сито
    сподавят робския възбунен рев...

     

    Смрачи се лик. В гьрди се буря сепна -
    възпламна гняв пак в стария борец.
    И орловият поглед странно трепна,
    и орловият поглед пак зашепна:
    „Ще викнем ние: хляб или свинец!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]