Съществува легенда, че Ботйов е бил ранен,
заловен и откаран в затворите на Диарбекир.
Доста време се е очаквало завръщането му.

 

 

Без път към своята Голгота стръмна,
залутана сред хладните скали
и сенките на участта си тъмна -
дружината нечакано осъмна
в съседство с волнокрилите орли.

 

Момчетата жадуваха отрада,
войводата стоеше с бледен лик,
а мигом сред страхотна изненада
башибозукът плъпна из засада
и екнаха усои в гръм и вик.

 

Весден посред чукари неприветни
кипя неравна шеметна борба,
но неусетно плъзна вечер летна
и разпиляха се полека сетни
оловноцветни пушечни кълба.

 

Вечерната тъма във черни скути
прикри кръвта и стихналата мощ
и тегне тайна над последните минути
на шепата възторжени хайдути
и вдъхновения поет и вожд...

 

А там далеч у тъмните зандани
в Диарбекир сред влажните стени
лежи старик. Следи от тежки рани
на морния му лик са начертани
и тягостно веригата звъни.

 

Той крачи снажен, леко поприведен,
потрепват посребрените коси
и горест блика от ликът му бледен,
а кат ханджар сред полумрака леден
пламтящият му поглед пак блести.

 

 

* * *

 

 

Далеч от тази черна преизподня -
натам, де снежният Балкан мълви
сребристи химни над земя свободна,
де чака го прегръдката народна -
възторжен старият борец върви.

 

Но стига той. И вижда всъде горест.
Едни вериги паднали, след тях
възправила се нова робска орис
и угнетен, беднякът пак се бори с
тираните разплути в срам и грях.

 

А тези фарисеи, на които
той нявга плю в пророческий си гнев,
живеят пак охолно и честито
и с свойта подлост и лихварство сито
сподавят робския възбунен рев...

 

Смрачи се лик. В гьрди се буря сепна -
възпламна гняв пак в стария борец.
И орловият поглед странно трепна,
и орловият поглед пак зашепна:
„Ще викнем ние: хляб или свинец!“

върни се | съдържание | продължи