Далече се сливат и губят блестящите релси
сред цъфнали шипки и трепетна ръж
и старият орех бленува, широко прострел се,
обкичен с седефени капчици дъжд.

 

 

* * *

 

 

И тайнствено лятната привечер сплела е мрежи
от синкави сенки и златни петна
и в техните дипли безмилостен спомен бележи
последния укор на свята жена.

 

А помня тез нощи, тез нощи на знойна забрава
под сънния припев на бледи звезди
и сякаш по малкото мостче тя пак се задава,
смутена и влюбена, както преди.

върни се | съдържание | продължи