Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ВЕЧЕРНО ЕХО

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Далече се сливат и губят блестящите релси
    сред цъфнали шипки и трепетна ръж
    и старият орех бленува, широко прострел се,
    обкичен с седефени капчици дъжд.

     

     

    * * *

     

     

    И тайнствено лятната привечер сплела е мрежи
    от синкави сенки и златни петна
    и в техните дипли безмилостен спомен бележи
    последния укор на свята жена.

     

    А помня тез нощи, тез нощи на знойна забрава
    под сънния припев на бледи звезди
    и сякаш по малкото мостче тя пак се задава,
    смутена и влюбена, както преди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]