Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ТОВА Е УЛИЦАТА

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Това е улицата - улицата многолюдна,
    която киска се и плаче
    чрез хилядите минувачи,
    която с гръм чете поемата си чудна,
    де всеки стих е кървава бразда,
    написана с длетото на труда
    по черний мрамор на неволите човешки -
    това е улицата, в чийто вик
    заслушва се живота многолик
    и шеметен повлича пак оковите си тежки...

     

    В зори през теменужен здрач и бодра нега,
    в гълъбоцветен прах на пладне
    или сред сенките грамадни,
    които бавно вечерта раздипля и протега:
    на улицата все таз сеута трещи,
    там многохилядно сърце все тъй тупти,
    преплитат се далечен звън и грохот близък,
    гърмежи, врява, трясък, вой и смях,
    и вечна грижовност, удавена в железен писък!

     

    Това е улицата! Толкоз немощна изглежда
    и толкоз много търпелива!...
    Но щом сред свойта скука сива
    възсепне се и огнепурпурна одежда
    наметне върху каменните си плещи,
    щом бурята завий, затътне, заплющи -
    о, в бездните на мрачни кръгозори
    звездите спират своя вечен път,
    и притаен, заслушва се светът:
    - Това е улицата, улицата днес говори!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]