Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ХРИСТУ БОТЙОВУ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Въздигнал в великия храм на всемира
    ума - в божество, свободата - за цел,
    прозря на Христа той същинската диря
    и тръгна по нея възторжен и смел...

     

    И ето го в стръмния път за Голгота,
    обкрилен от вихра на знойна борба,
    пристъпва зовящ и смъртта, и живота,
    понесъл и лира, и бойна тръба.

     

    Над него червеният факел потрепва,
    обжарващ крилата на робския мрак,
    и пламъкът негов чертае, нашепва
    речта на Паисий, зова на Спартак.

     

    Подире му мълком окъсани, бледи
    тълпят се бездомници жадни за бран;
    в очите им греят мечти за победи,
    в душите им тътне възбунен вулкан.

     

    А гъста е и многолика тъмата
    и не е самичък тиранът жесток -
    изедник народен крепи му ръката,
    изгражда му крепости попският бог.

     

    Но смело по пътя на братска Голгота
    той води ги с лира и бойна тръба
    и носят се те през смъртта към живота,
    обкрилени с вихра на светла борба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]