Въздигнал в великия храм на всемира
ума - в божество, свободата - за цел,
прозря на Христа той същинската диря
и тръгна по нея възторжен и смел...

 

И ето го в стръмния път за Голгота,
обкрилен от вихра на знойна борба,
пристъпва зовящ и смъртта, и живота,
понесъл и лира, и бойна тръба.

 

Над него червеният факел потрепва,
обжарващ крилата на робския мрак,
и пламъкът негов чертае, нашепва
речта на Паисий, зова на Спартак.

 

Подире му мълком окъсани, бледи
тълпят се бездомници жадни за бран;
в очите им греят мечти за победи,
в душите им тътне възбунен вулкан.

 

А гъста е и многолика тъмата
и не е самичък тиранът жесток -
изедник народен крепи му ръката,
изгражда му крепости попският бог.

 

Но смело по пътя на братска Голгота
той води ги с лира и бойна тръба
и носят се те през смъртта към живота,
обкрилени с вихра на светла борба.

върни се | съдържание | продължи