- Ст! Тихо! Ти си държава и аз имам пълно право да те арестувам... Ст!
          - Чакай бе, джанъм, нито полицейският час е минал, нито скандал е станал... На какво основание?
          - Съгласно това, че ти си държава, тъй да се каже... ти, той, вие... ми плащате, значи, сте държава, аз мога да ви арестувам, понеже ми е заповядано да се грижа за държавата.
          - Слушай, приятелю, ти си пийнал, хайде върви си в участъка да си отспиш.
          - Кой, аз ли съм пиян! Мир-но! Не е вярно! Разбираш!... Откъде? Видя ли да съм пил?
          - Сегашният ти каяфет е достатъчен. Не можеш да се държиш на краката си. Уж си стражар.
          - Аз ли бе? Аз мога на един крак! Гледай тука! Хоооп! Видиш ли, на един крак мога. Хайде сега в участъка!
          - Хубаво, хубаво! Дай, боже, все на един крак да ходиш, но това не ти дава право да ме арестуваш.
          - Нямам право ли? Ехее. Видиш ли приклада? Хей, полиция!... Полиция! Иска един цивилен да ме арестува.
          - Как ще те арестувам, холан! Нали ти си стражар.
          - Тогава марш с мене или ще стрелям...
          - Слушай, ти, като си стражар, можеш да си опичаш малко ума. Пияница! На какво си дередже!
          - Хайде в участъка! Одом марш!
          - Добре!

          * * *

           В участъка. Краят на месеца. Стражарите получили заплата, затова били пияни. Разговарят един дебел евреин и кефлия старшия.
          - Ама мене защо ме арестувате, господин старши?
          - Откъде ти е тая шапка?
          - Как откъде? Моя е! Купил съм я.
          - Купил си я. Откъде? Сега е 12 часът и всички магазини са затворени.
          - Какво, като са затворени. Аз съм я купил преди 2 месеца.
          - Как може? Лъжеш! Преди два месеца нямаше още.
          - Какво нямаше?
          - Любеници и пъпеши...
          - Ама нали за шапката питахте, г-н старши.
          - Никаква шашка! Да не противоречиш, защото ще влезнеш в зимника. Ти колко кила си?
          - Аз ли? Защо?
          - Как защо? Дознание правя. Казвай...
          - Е, че... на Гергевден бях 94...
          - Малко си! Нищо не можеш. Откарайте го в зимника.
          - Ами сега трябва да имам вече стотина.
          - А, тъй ли?... Виж какво тогава. Аз ще легна на скамейката, а ти ще ме изгазиш...
          - Как да ви газя, г-н старши? Защо се подигравате с мене? Аз ще се оплача.
          - Защо да се оплакваш? Ще ме изгазиш и ще те освободя.
          - Ама защо да ви газя, моля ви се, г-н старши...
          - Настинал съм... Боли ме гърбът... Хайде сега стъпвай отгоре ми... ти си най-дебелият...
          - Добре. Да стъпим. Ама нема да се сърдите после.
          - Нема!... О-о-ох! Ън така! Гази, гази, гази! Левата плешка. Ън така! Оох... Аде малко и по кръста.
          - Тука ли?
          - По-доле, по-доле... Ъ-ъ-ъ! Ън така... Аде мерси. Свободен си!

          * * *

          Стражар води някакъв поп с торбичка и чадър.
          - Господин старши, ето го!
          - Защо ви арестуваха?
          - Не зная! Трябва да е пиян!
          - Стига! Никакви пияни! Вие обиждате властта. А пък уж сте духовен пастир, тъй да се каже. Може утре да станете владика.
          - Слушайте, моля ви се, аз сега пристигам с влака и не зная защо ме арестувате...
          - Защо ли? Вържи попа, да ти е мирно селото.
          - Но как така, г-н пристав?
          - Ст! Не ме обиждайте, аз съм старшия.
          - Извинете, но това е един произвол, едно беззаконие.
          - Ст! Полицията не може да върши беззакония.
          - Е да, но няма никакви причини за моето арестуване...
          - Как така? Без важни причини кой може да ви арестува... Стояне, защо е арестуван дядо поп?
          - Пресече ми пътя, г-н старши.
          - Аа, видите ли оти, аз нали ви казах, че има важни причини. Аде сега идете в зимника, та друг път да не пресичате пътя на властта.

върни се | съдържание | продължи