Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуван

 

 

НА СВАТБА

 

Христо Смирненски

 

 

 

          На Анчето

 

 

          В Коньовица срещу кръчмарница на едро и дребно „Джамбазка среща“ има сватба. Феерия от жълти, яркочервени и шарени шалвари.
          „Тирлиу, тирлиу!“ - плачевно напява кларнетът.
          Тъпънът тежко бумти: „Бух, бум-бум, бух“ - сякаш това са удари върху блокарски гръб в Долни Дъбник.
          Айше в нови ясножълти шалвари, модерни шпиц чепици, с изписани лястовичокрилни вежди, със „сребърни“ и „златни“ колелца на челото кокетно подскача върху девет години невдигнатите боклуци. До нея циганският хайлайф с червени жилетки, файтонджийски фуражки, под които се подават завити перчеми, рипат с лъснати ботуши или експресионистични обуща - половин зелено кадифе, половин жълта кожа.

 

    Червената ти връзка,
    червената ти връзка,
    мило либе,
    сърцето ми пръска!

 

          Две полуголи циганчета, прилични на шоколад, който никой за нищо в света не би хапнал, дерат пискуните си. На гърба на стария Исмаил седи 13-та му рожба, има-няма две години, но пийнало е повече от 3 чашки мастика и клати сантиментално сплесканата си главичка. До него ханъм Исмаиловица присъствува с невидимия 14-и наследник. Ех, как се иска на буля Исмаиловица да му изкара едно „Коконещи“, едно „Матилда, Матилда!“. Но...
          - Чорбаджи, аде се хвани на орото!
          - Не мога, невесто, имам сърцебиене!
          - Сърцебиене имаш, демек, любов, а?
          - Какво да правиш, невесто, младост!
          - Младус, младус, чорбаджи, ох, пуста младус!

 

    Черибаши гелмеди,
    олмас, олмас!
    Черибаши гелмеди,
    олмас, олмас!

 

          Двете красавици с шалварите на сини кръгове като паунови петна плясват ръце и извиват кючек. Страстно се извиват недотам стройните им снаги, прах повдигат пъргавите им крака, прах на сиви кълба, и в жълтата мъгла някой трогателно се провиква: „Ааах!“.
          - Аде, Шериф Баждрагос, ичеджен му бир мастикос?
          Шериф Баждрагос, славен цигански старейшина, дига шишето с намерение да пие толкова, колкото време иска да властвува господин Стамболийски. После сваля шишето, изтрива с ръкав мократа си уста и пъха шишето в устата на малката си дъщеря, прилична на пушено месо. Малката смуглянка смуче бялата мастика и малко се мръщи.
          - Сиганско мляко, господине! - пояснява ми Шериф Баждрагос.
          А музиката внезапно млъква, сякаш прахът задавя звуковете й, после контрабасът запухтява, кларнетът заскърцва лирически и високо се понася строго коригираната Калманова мелодия:

 

    Също като лястовица
    свиеш ти гнездо...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]