Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ПРИКАЗКА

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Работата върви отлично.
          Застане Трайко сред мегдана, постави на малкия си пръст златния магически пръстен и каже:
          - Цепеницо, разиграй се!
          И в миг суровата дъбова цепеница заскача, заблъска, вдигне облак прах и се развърти по гърбовете. Де кого стигне, само Трайко стои спокойно, суче мустак и се усмихва:
          - Ех, ти, синко, изпотрепа хората. Че има греховни народни изедници - има. Ама и ти си не по-малко грешен.
          Трайко спусна черни вежди, намръщи се, па отсече:
          - Мълчи си ти, татко. Де е цепеницата, там е и правдата.
          - И братята ти разправяха така, но им дойде дохак. Василий още по бабаитин бе, но ето го сега в Швабско.
          Махне ръка Трайко, усмихне се небрежно:
          - Барем двайсет години ще имам тая цепеница я!...
          Око му не мигаше. Юнак човек беше тоя Трайко. Влезне в кръчмата, пийне ока бяло винце и попита:
          - Хей, бай Ставри, да плати ли цепеницата виното ти?
          Бай Ставри сумти зад тезгяха:
          - Няма нужда, няма нужда! Благодарим. Стига ми, че големи хора пият при мене.
          Събират се ратаите му и жалват се:
          - Не ни стига платата, бай Трайко, не ни стига ни за опинци, ни за хляб, ни за един калпак барем!
          А Трайко се усмихне:
          - Ще се посъветвам с цепеницата да ви увелича надниците.
          Спогледат се ратаите, процедят някоя през зъби и си излезнат. Юнак човек беше Трайко. На седянка, на хоро, в кръчма или на панаир - току се развърта цепеницата. Закачи ли го някой, накриво ли му се стори, че го погледнат - постави магическия пръстен и каже:
          - Цепеницо, разиграй се!
          И цепеницата играе. Пропищя мало и голямо, но никоя тояга не можеше да се бори с цепеницата. Зер в нея живееше душата на магическия пръстен. А пръстена той здраво стискаше.
          Но стана що стана, една вечер търчи Трайко презглава, а по гърба му цепеницата бухти като по цигански тъпан.
          - Гледай ти! - чудят се селяните. - Каква стана тя.
          Пребит от бой, запъхтян и разтреперан, прескача той плета и търчи при майка си:
          - Слагай, мале кромид!
          Диви се дядо Тричко, старият баща, на Трайко:
          - Ами, синко бе, Трайко бе, цепеницата не ти ли помогна?
          - Какво ще помогне! Та щом изгубих пръстена, тъкмо тя ме претрепа я!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]