Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

В ПОВОЛЖИЕТО

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Далеч, далеч - в степта безплодна, суха,
    отмина сетната кола
    и самотата над селото глухо
    надвеси оловни крила.

     

    Ала, ведно със гладните си братя,
    не тръгна слепият Демид.
    Кат жерав, обезкрилен от съдбата,
    остана той от скръб разбит.

     

    Че в избата на дрипавия одър
    се гърчеше невръстен внук
    и вече в погледа му тъмномодър
    замръзнал беше смъртен звук.

     

    И мрачен, стиснал детските ръчици,
    мълчи старикът беловлас
    и сякаш погребални върволици
    минават мудно час след час.

     

    И цяло, пламнало от гладна треска,
    гори детето като в пещ.
    Простенва тежко, в миг се стреска
    и пак потъва в сън зловещ.

     

    Попукани уста едва нашепват
    молба неизпълнима: „Хляб!“
    Въздъхва старецът, сълзи потрепват
    и оросяват поглед сляп.

     

    А вън - ни шум, ни лай, ни вик човешки -
    гробовно сънна пустота
    и в улиците тъмни с крачки тежки
    спокойно броди вред Смъртта.

     

    Но ето хладният й дъх полъхва -
    пред избичката спира тя,
    и в ужас стария Демид настръхва
    и стон възбликва на уста.

     

    - О, не! Далеч! Не давам го! Не бива!
    Последен внук - последна скръб!
    Възпри ръката си немилостива!
    Едничък е и толкоз скъп!

     

    И разтреперан, пипа го той в шемет:
    - Челото... вледенено... мраз!...
    Не може туй! Не може! Няма да го вземе!
    Далеч, далеч със него аз!...

     

    Обезумял от страх, Демид трепери,
    детето грабва като в сън
    и пипнешком през нисичките двери
    едвам измъква се навън.

     

    И глухо тук-таме с тояжката почуква,
    разветрил белите коси.
    Възпира в миг, поема дъх и хуква:
    да го спаси, да го спаси!...

     

    Но в миг той спира се, простенва, охва,
    изкривя старческо лице
    и залюлял се в немощ, тежко грохва
    със хладен детски труп в ръце...

     

    А вред - ни шум, ни лай, ни вик човешки -
    гробовно сънна пустота
    и само сред нощта със стъпки тежки
    спокойно броди там Смъртта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]