Стозвучний рев на битката вседневна
не стихва в снежните поля.
И върху бледните чела
Смъртта чертай, развихрена и гневна,
зловещия си жертвен знак.

 

А вихрите сред степите безбрежни
отбрулят жълтите листа,
забравени от есента,
и разпилели къдри белоснежни,
ридаят в ледения мрак.

 

Но стъпват твърдо легиони горди
по своя буреносен път,
над тях шрапнелите мълвят
заканите на обезличени орди,
прокълнати пред бащин праг.

 

А всички страдущи и морни братя,
осъдени на вечен гнет
от рухващия стари свет,
целуват с трепет стъпките им святи,
вбраздени в кървавия сняг.

 

* * *

 

От сибирските мрачни хижи,
от каменния Петроград,
презрели делничните грижи,
червените тълпи се нижат,
сплотени твърдо брат до брат.

 

А тъй жестока е борбата!
Отде не плъзна хищен враг?
И кой престъпник на земята
не тръгна с кървав нож в ръката
да сее ужаси и мрак?

 

Налете с кървави пълчища
настръхналият Капитал,
обърна в дим и пепелища
на Сибир мирните селища,
вериги нови изковал.

 

Но гръмна мълния метежна
над синовете на нощта
и в свойта участ неизбежна
стопиха се кат преспа снежна
недоброими пълчища.

 

Безумец е, кой хвърля шепа
пръст - с пръст слънцето да затъмни,
и кой надежда храни слепа
да спре стихията свирепа
на океанските вълни.

 

* * *

 

Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.

 

Лъчът й ще учуди,
зовът й ще пробуди
задрямалите люде
към хляб и свобода.

 

И вихър от крилати
души ще да разклати
престъпните палати
на земната беда.

 

Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.

 

* * *

 

От руските поля далеч до Атлантика,
през тайнствения лес на Индия безкрайна
и всъде по света, де пот и горест блика,
трепти с рубинен лъч сияние велико,
открило със любов свещената си тайна.
И неговия лъч е взор на херувим,
и неговия зов е гръм: „Да победим!“

 

Тълпи се легион до братски легиони
и бурното море издига се и тътне:
„Станете вий, деца, вий, робски милиони,
притиснати под златни кървави корони,
угасващи в нощта и в сънищата смътни!
Станете вий, деца на Лондон, Берлин, Рим,
умира старий свят, ний нов ще сътворим!…“

 

И блика над света туй северно сияние,
огряло огнен път през кървавата вечер,
и робските деца възрастват в великани,
в смирените сърца разбуждат се закани
и тътне все напред рубинения глетчер.
А неговия зов лети кат светъл химн,
а неговия химн гърми: „Ще победим!“

върни се | съдържание | продължи