Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ТРИ ГОДИНИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Москва изправя каменно чело
    с венец от нарциси и тръне
    и в бурния й поглед тъне
    загадката на светлото дело.

     

    Сред дъжд от огнени стрели, сама,
    едничка в бурята среднощна,
    стои тя горда и разкошна
    и мощно грей сред ледната тъма.

     

    Загърната във плащ от гръм и дим,
    в небето поглед приковала,
    пред пристъпа на всяка хала
    тя спуска своя щит непобедим.

     

    И гръмнала с победни тържества
    и с вихъра на свойта сила,
    в сърце си обич притаила,
    Москва нашепва трепетни слова:

     

     

    * * *

     

     

    „В сенките на три години
    аз блестя като звезда
    и в гърдите ми не стине
    пламъкът на любовта.

     

    Сред безбрежни степи снежнн
    аз съм остров от сърца
    и чрез вихрите метежни
    пръскам огнени зрънца.

     

    Пред просънени народи
    като факел аз пламтя
    и децата земни водя
    към живот и свобода.“

     

     

    * * *

     

     

    „Чадата ми родни отхвърлиха първи
    надгробния камък на черния гнет -
    с коралния блясък на своите кърви
    чертаят днес пътя на новия свет.

     

    И гаснат велики с желания сетни
    кръвта им да бъде свещена следа
    и в черния мрак мимолетно да светнат
    с рубина на падаща мъртва звезда.“

     

     

    * * *

     

     

    „Но вий, деца на труд и горест,
    възсепнати сред тежък сън,
    разбийте черната си орис -
    Москва развихря бронзов звън,
    Москва ви праща огнен зов
    за пристъп лих и за любов.

     

    При Темза, Тибър - и край Сена,
    над всеки друм, над всеки кът -
    със гръм стихията червена
    да отбележи своя път!
    Да блесне мълния и плам
    над рухващия златен храм!

     

    Ще разгадаем всяка тайна
    на всяко мъртво божество
    и над заблудата безкрайна
    ще грейне в чудно тържество
    едничкий бог на своя век -
    освободеният човек!“

     

     

    * * *

     

     

    Сред пристъпа на призраците бледи
    на идолите развенчани,
    обсипана с пламтящи рани,
    Москва празнува шеметни победи.

     

    Москва изправя каменно чело
    с венец от нарциси и тръне
    и в бурния й поглед тъне
    залога на великото дело.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]