Москва изправя каменно чело
с венец от нарциси и тръне
и в бурния й поглед тъне
загадката на светлото дело.

 

Сред дъжд от огнени стрели, сама,
едничка в бурята среднощна,
стои тя горда и разкошна
и мощно грей сред ледната тъма.

 

Загърната във плащ от гръм и дим,
в небето поглед приковала,
пред пристъпа на всяка хала
тя спуска своя щит непобедим.

 

И гръмнала с победни тържества
и с вихъра на свойта сила,
в сърце си обич притаила,
Москва нашепва трепетни слова:

 

 

* * *

 

 

„В сенките на три години
аз блестя като звезда
и в гърдите ми не стине
пламъкът на любовта.

 

Сред безбрежни степи снежнн
аз съм остров от сърца
и чрез вихрите метежни
пръскам огнени зрънца.

 

Пред просънени народи
като факел аз пламтя
и децата земни водя
към живот и свобода.“

 

 

* * *

 

 

„Чадата ми родни отхвърлиха първи
надгробния камък на черния гнет -
с коралния блясък на своите кърви
чертаят днес пътя на новия свет.

 

И гаснат велики с желания сетни
кръвта им да бъде свещена следа
и в черния мрак мимолетно да светнат
с рубина на падаща мъртва звезда.“

 

 

* * *

 

 

„Но вий, деца на труд и горест,
възсепнати сред тежък сън,
разбийте черната си орис -
Москва развихря бронзов звън,
Москва ви праща огнен зов
за пристъп лих и за любов.

 

При Темза, Тибър - и край Сена,
над всеки друм, над всеки кът -
със гръм стихията червена
да отбележи своя път!
Да блесне мълния и плам
над рухващия златен храм!

 

Ще разгадаем всяка тайна
на всяко мъртво божество
и над заблудата безкрайна
ще грейне в чудно тържество
едничкий бог на своя век -
освободеният човек!“

 

 

* * *

 

 

Сред пристъпа на призраците бледи
на идолите развенчани,
обсипана с пламтящи рани,
Москва празнува шеметни победи.

 

Москва изправя каменно чело
с венец от нарциси и тръне
и в бурния й поглед тъне
залога на великото дело.

върни се | съдържание | продължи