Наистина, Дон Кихот не е родом от България, но все пак живеем дни на рицарски подвизи.
          Времето отдавна отвлече в своята колесница идеята за автономна Македония, почтените търговци от Париж, Лондон и Рим продадоха на вехто автономната мантия, почти всички разбраха, че рицарите патриотари най-често върху революционното си минало окачват една настояща фирма на крупен манифактурен магазин, а ето Тодор Александровци търкат очите си и припкат след колесницата на историята, за да настигнат в Кюстендил своята автономна Дулцинея. Прескочили заснежените чукари, събират се там, за да се сражават с вятърните воденици на федералистите. А подир тях пристъпя блоковият Санчо Панса, практичен и хитър, шушне им тихичко, и потрива ръцете си...
          И ето Кюстендил осъмва сред гърмежи, ракети и автономности. Градът се предава безславно, макар че подполковник Стоилов вероятно има няколко ордена за храброст. В София пък пристигат рицари с цепеници. Превзимат и те крепостта и с дървените си копия рицарски се сражават с бозаджийниците - все едно, и там са македонци... Рицарите на автономна Македония обявяват Кюстендил за превзета крепост и тръгват да ловят ония рицари, които им оспорват сърцето на автономната Дулцинея.
          - Те, нашите противници, прескачат границата и вършат обири в Македония! - заявяват автономистите.
          - А вие какво вършите? - чуват се сподавени въпроси.
          - Ние сме честни революционери... - обяснява Панчо Михайлов.
          Подпоручик Пеев, вулгарен убиец на 4 души, спотайва се зад гърба на Панчо Михайлов и приглася:
          - Ние сме честни революционери!
          Началниците, комендантите и приставите - рицари с паднали панталони - се гушат в казармите и героично се тупат в гърдите:
          - Ние сме военни и героично ще измрем, когато ни дойде заповед!
          Разбира се, заповед за героично умиране не идва, защото сам министър Томов я носи на върха на шпагата си. Върхът на шпагата му е обаче от каучук и той се разполага с армията си недалече от крепостта. Парламентьори от двете страни се срещат:
          - Ние уважаваме вашата доблест и храброст!
          - А пък ние уважаваме държавния престиж.
          - Тогава напуснете града да го превземем.
          Военният министър с музика, в парадна колона, със съкрушителна рицарска осанка влиза победоносно в Кюстендил.
          Рицарите на автономията се отдръпват само на 5-6 километра от града и извиват кръшни хора в Жиленци и Богослов в чест на благополучния край на революционната си акция. От Кюстендил министър Томов храбро им изпраща пет снаряда - приветствува ги и съветва ги да си отидат, че ще ги „атакува“. Автономистите си отиват. Ред, мир и спокойствие се възцарява пак.
          А един забележително мъдър рицар, майор Никифоров, издава нещо като ценоразпис:
          „За един убит войник - да се запалва село, за подпоручик - град, за поручик - околия, за капитан - окръг и т. н. Запалването да почне автоматически от четири страни, щом стане известно убийството“.
          А ако, не дай боже, погинеше самият мъдър майор, то някой негов събрат би допълнил тарифата на бенгалските огньове с още няколко думи:
          „По пътя на здравата логика: за убиването на майор и за честта на отечеството трябва да се запали цяла България. Запалването да стане автоматически от четири страни“.

върни се | съдържание | продължи