Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

В САМОКОВСКИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Самоков е най-героичната българска комуна. Не костелив, не кокосов, а железен орех се оказа тя в гнилите зъби на буржоазната мечка. Няколко пъти се опита тая трикольорна мецана да го счупи - няколко пъти счупи зъбите си. На пътя между банкерска София и лентяйска Чамкория Самоков, червеният Самоков, кара леките фиатчета тежко да въздъхват, минавайки през прашните му улици.
          - Карай полека!
          И ако софийското градоначалство с дузина заповеди не може да вкара в ред движението на автомобилите, премазващи всеки ден по някоя сантиментална бабичка или босокрако момиче, Самоков върши тая работа с една греда. Обикновена греда, обикновено явление. Флагчето предупредило, гредата се изпречва: 500 лв. глоба за бясно препускане. Церене от бяс. Като селски даскалици смирено и кротко минават вече буржоазните мухоловци из самоковските улици.
          А тези дни Самоковският съвет разглежда бюджетопроекта си.
          - Господа, ние не разбираме как тъй само от 168 души да се съберат приходи за цял град! - дивят се самоковските блокари.
          - Ей тъй на, както е в бюджетопроекта. От финансовата сланина на 168 шопари ще излезнат точно 12 милиона лева. Откраднати от народа, пак в народа! Ще гласувате ли против законопроекта, т. е. против народа?
          Тоя кураж нямат вече самоковските буржоазни съветници.
          - Ние, господа общински съветници, сме даже по-наляво от вас, комунистите: предлагаме да се увеличат наемите на царските дворци, построени на общински места, а? Видите ли, че сме наляво! Ето, ние ще гласуваме за това.
          - И да гласувате, и да не гласувате, ние си имаме достатъчно болшинство. Демагогията ви е излишна. Ние ги увеличихме въпреки вашите молитви насаме!
          Георги Радойнов, народнякорегресист, бирофабрикант, върнат на времето от фронта с високопатриотичната и народнополезна задача да фабрикува бира за главната квартира, тоже не е против бюджетопроекта.
          - Ние ще ви гласуваме бюджета само да не разправяте, че пречим. Ама той, понеже е незаконен, няма да бъде утвърден от министерството, ние няма да подкокоросваме министерството. Няма да му подшушваме!
          Наум Коцев, тоже блокар, развива странни теории:
          - Господа общински съветници, изравнете най-напред душите, после другото.
          Той вероятно смята душите нещо като кирпичи или пити кашкавал.
          - Как, душите ли да изгладим? - пита червеното болшинство. Странно, но буржоазията в Самоков почва да се опира върху авторитета не на Тодор Тодоров, не на Михаил Махзаров, а тъкмо на Ленин:
          - Ама и Ленин това казва!
          Някой в публиката се смее!
          Става Михаил Георгиев, ченето му играе нервно, като че ли го изпращат да лови сенегалски секретни постове.
          - Господа общински съветници... - огризва той наполовина изреченията по пример на класата, която е прочута по гризачеството си.
          Най-авторитетни и велемъдри са обаче така наречените занаятчии. Знаменосецът им Тулев говори за принципи.
          - Ние, занаятчиите, няма да гласуваме против бюджетопроекта по принцип. Преди два-три дена гласувахме против него по принцип, защото не бяхме го прочели. Сега обаче съгласно нашите принципи...
          - Е?
          - Оттегляме първите си принципи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]