Вас, мили рицари, решил съм да възпея, макар че нощем, когато се връщам в сантиментално спиртно настроние да чувам укора ви критичен:
          - Я, ти там не възпявай много!
          Но все пак ще възпея вас - вас, върху които се опират редът, законността и телеграфните стълбове...
          Ако бях модернист.
          - Празника празнувам по слугинските сърца, забодени върху касапските куки на стражарското подносие.
          Но аз не съм модернист и ясно виждам как грациозно сучете мустачки и стъпвате върху сандъчето на някое ваксаджийче.
          - Изтрий ги хубаво, да не те изтрием от лицето на земното полукълбо!
          О, закана, неказана още от г. Стамболийски в парламента!
          А ето, виждам: едър старши стражар със синодално благоутробие гони победоносно една кучешка процесия:
          - Ст... сукин син!...
          О, какво благочестие лъхат неговите жестове. Пазителят, неуморимият пазител на морала! Но само толкоз? А храбростта?
          Ето някъде стрелят, ето избухват бомби. Двамата стражари допиват чашките си и веднага героически хукват... в обратна посока.
          А вие сте навред: столицата гъмжи от курсантите. Групи, тълпи от стражари се разхождат мило-мило из София. Но г-н Стамболийски обещава:
          - Ще засилим полицията в столицата.
          О, щастливи времена - на един гражданин по трима стражари! И докато си идем до дома, поне по на пет места:
          „Горе ръцете!“.

върни се | съдържание | продължи