Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ВЕЛИКИ ПЕТЪК

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Всеки народ е вече един многолик Христос - всеки има своята голгота. Днес за нашия народ е великият петък. А още в писанията на тайните договори беше казано да бъде той разпънат и одеждите му поделени…
          В четвъртък през нощта дойдоха те. Небето беше беззвездно и мрак лежеше над Гетсиманската градина като тежка, черна плащеница. Из тъмната пътека сред дебелите стъбла и ниски храсти заблестяха светлинки, сякаш жълтите очи на глутница вълци. С фенери, сопи, ножове и въжета идваха войниците на кесаря и слугите на първосвещениците. Юда вървеше пред тях малко приведен и в лявата си ръка стискаше монетите. Широката му дреха леко се развяваше от вятъра. Той се приближи, целуна го и каза:
          - Радвай се, Равви!
          Рабите и войниците пристъпиха бърже, уловиха го и вързаха ръцете му. И поведоха кроткия назаретянин по стръмни каменисти пътеки, през урви и сипеи. Краката му се покриха с рани, храстите окървавиха лицето му и разкъсаха бедните му одежди. И в ранни зори, когато над улиците черният мрак се преливаше в гълъбов здрач, те го заведоха при първосвещеника Анна от Петербург. После вързан го изпратиха в берлинската Претория при Кайафа, където слугите се гавреха с него, а фарисеите го удряха с плесници:
          - Познай кой е виновен! Познай кой те удари!
          А като съмна, Кайафа ведно с фарисеите и първосвещениците го изпратиха при Пилат във Версайл. Там Пилат изми ръцете си.
          - Щом така е казано във вашето писание, нека бъде предаден на разпятие!

 

 

          * * *

 

 

           И ето Голгота. На черния дървен кръст виси той, разпънат от свои и чужденци. На челото му - търновият венец на мирния договор, дланите му - приковани с гвоздеи, а бледото му лице - опръскано с рубинени капки кръв.
          - Радвай се, царю юдейски! - гаврят се войниците с него и му поднасят гъба, напоена с оцет и злъчка.
          - Слезни от кръста, ако можеш! - канят го сънародниците му книжници.
          - Други освобождаваше и изцеряваше, а сам не може да се избави! - възмущават се тези, които го предадоха и разпънаха.
          А той виси бледен и измъчен. Главата му клюмнала над рамото, очите му дълбоко хлътнали и ясната им синева е премрежена и помрачена от сълзи. Горестна, пълна с болка и мъка усмивка трепти по бледните попукани устни. А от пробитите му ръце и нозе се стичат алени ивици кръв. До кръста са приклекнали войниците. Те ведно с фарисеите току-що са разделили дрехите му и сега хвърлят жребий за багрения му хитон - властта.
          - Елои! Елои! Лама Сабахтани!
          Викът на разпънатия се понася проточен и скръбен и бавно замира в далечината. Началникът на стражата се приближава към кръста, слага на земята медния си щит и вдига чука, за да пребие коленете му. Но взира се в безжизнените му вече очи и оставя бавно чука. А стоящият до него войник забива в ребрата на разпънатия репарационното си копие:
          - Ние ще чакаме три години, дано възкръсне!
          Не потича вече кръв, а вода, която се отронва в праха на едри, мътни капки. Войниците се споглеждат мълчаливо. Вятърът се усилва, развява дрехите им и вдига облаци прах. Небето става все по-черно и все по-тежко надвисват облаците. Далеч на изток се гонят мълнии, куршуменият фон на небето се раздира от огнекървави зигзаги и пак става глухо, мрачно и страшно. А със спокойни твърди крачки приближава се Юда. В лицето му са отразени много лица, но той е един. В малките му очички трептят зеленикави искри. Той поглежда разпънатия, усмихва се самодоволно и сяда под кръста да брой сребърниците си...
          Петък... Велики петък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]