Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ВЪГЛЕКОПАЧ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Надоле! Надоле! Надоле!
    В студените бездни слезни,
    където тела полуголи
    се гърчат край черни стени,
    де опват се мишци железни
    и техния удар звъни
    сред мрака на страшните бездни
    с протеста за слънчеви дни,
    с протеста за отдих, за воля,
    за въздух, простор, ширини.
    Надоле, надоле, надоле -
    надоле слезни!

     

    Слезни в тия мрачни утроби
    на хищната - майка земя,
    слезни между братята роби -
    в морето от вечна тъма,
    и твоята лампичка бледа
    ще бъде там ярка звезда,
    там сноп от лъчи ще огледа
    зловещия храм на труда,
    зловещите тези идоли,
    де няма ни нощи, ни дни.
    Надоле, надоле, надоле -
    надоле слезни!

     

    А там вековете незнайни
    редили са пласт върху пласт -
    тез пластове мрачни, безкрайни,
    прострени навсъде край нас,
    които живота изтъка
    на каменен, черен килим,
    които са хладни кат мъка,
    и крият и огън и дим.
    Слезни там и с удари верни
    разбивай, разлюшквай, руши,
    разкъртвай тез пластове черни
    тез робски души!

     

    И в бурната пещ на борбата
    грамадата черна хвърли
    и спри се да видиш, когато,
    сред мрак и оловни мъгли,
    ще блеснат реки огнеструйни,
    когато червени вълни,
    понесени в пристъпи буйни,
    ще бликнат по всички страни,
    когато сред блясъци нови
    земята ще ври, ще гори
    в огньове, огньове, огньове
    и дъжд от искри!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]