Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

СЕВЕРНИЯ СПАРТАК

 

Христо Смирненски

 

 

     

    От нишките на свойте мъки тежки
    изтъках твърдата си броня аз.
    А моят меч е сноп души човешки,
    калени в пламъка на сетни грешки
    и в мъдростта на свойта първа власт.

     

    По стръмните пътеки на борбата
    вървя обгърнат с пламъци и гръм;
    пламти под моите нозе земята
    и в устрема на свойта ярост свята -
    стихийно величав и властен съм.

     

    Аз - жалкий роб на кървави арени -
    издигам своя меч несъкрушим
    и братята ми идат разярени,
    и бурята разраства се край мене,
    за да се втурне в дверите на Рим.

     

    Напразно ме посрещат легиони!
    Всуе преграждате вий моя път!
    Върху купчинката на златни брони
    ще хвърля аз железни милиони
    и огъня на мойта робска гръд.

     

    И с вихрите на тия снежни степи,
    ще ви разпръсна властен и сърдит,
    ще ви разпръсна немощни и слепи,
    защото мечът ми е мълнии свирепи,
    защото слънцето е моя щит!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]