Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ПИСМО ЗА ВИЕНА

 

Христо Смирненски

 

 

 

          До Пешо Босяка, първата пейка в крайната алея на Stadtpark

 

 

          Разгърдени Босяко,
          При тези горещини, които вероятно са посетили и широкодеколтираната Виена, аз не мога да не си представя твоята изпустяла мистична фигура именно в горепоменатото състояние. Ще простиш, че в това време, когато температурата се повишава обратно пропорционално с курса на българския лев и развинтената австрийска корона, сядам да те безпокоя с това писмо, но мисълта, че ти си изложен на голяма опасност, напаст, която ще предизвика едно коренно изменение на твоя мироглед, не ме оставя на спокойствие и ме кара да те съветвам да не правиш такива продължителни слънчеви бани през неделен ден. Да, драги Босяко, въпреки всички очаквания, въпреки собственото ти желание някой ден ти може да станеш най-отчаян общоделец, сиреч да получиш слънчев удар.
          И тутакси „Народ“ ще пише: „Тесняците се разлагат“, утешавайки се с тези содо-лимонадени антрефилета за разлагането на още недоферментиралите свои мозъчни остатъци… Ех, Босяко, каквото щеш разправяй, но общоделците се засилват и това си е. Особено откато почна да мирише на нов тюрлюгювеч, сиреч на коалиционен кабинет с участието на славните общоделски пожарникари. От тази радост и от радост, че в „кръвясалата Съветска Русия“ върлуват глад и холера, а също така и особено засилените горещини, общоделците до такъва степен са станали сантиментални, че почнаха да раздават наляво и дясно своите собствени патенти, наричайки Третия интернационал „полицейски“. Но пък жандармерийските, полицейските, детективските и пазавантски длъжности, към които питаят любов, по-гореща от следобедно слънце, все пак остава техен непоколебим идеал. На, между общоделци и демократи пак има шушукания относно креслата и пак общоделците заявяват: „Или вътре във Вътрешното министерство, или вън от блока“. Относно това министерство големи спорове нямало да има, но въпросът се усложнявал с категоричното искане на общоделците: „Всички партийни членове министри!“. Мисля, че като се вземе пред вид „нарасналият брой“ на социалприставите, не е особено трудно да се постигне споразумение, като останат даже вакантни министерски кресла и за мощната радикална партия. А радикалите - и те са се засилили и даже имат намерение да образуват хомогенен кабинет с подкрепата на всички посетители на танцувалния им салон. Но народниците кротуват. Дали защото очакват скорошното падане на руските съвети, та да се преместят в Москва като „обновители“, дали защото се страхуват да мърдат поради опасността да им стопят стеарино-спармацетните добродетели, напластени около свещените им благоутробия, дали защото са заети с „благотворителни намерения“ за страждущите славяни край Волга - не зная, но факт е, че те още не са раздвижили и затракали хиенските си челюсти.
          А, заклевам се в честта на Добриянов, народняците имат най-горещо желание да помогнат на гладуващите руски губернии. Те даже не биха отказали да изпратят свои скромни търговци и комисионери, които да продадат на гладуващите храни, срещу което да получат „скромни печалби“. Славянското благотворително дружество начело с всепознатия филантроп С. С. Бобчев тоже би се съгласило да направи няколко „благодеяния“ с условие приходите да послужат за две-три соарета с гипсираните и начервени „сестри рускини“, които пълнят нашата прашна столица.
          Земледелците не са съгласни много на „благодеяния“, освен ако консорциумът покаже „желание“. Па и прави са хората. Прочети предпоследния брой на „Земледелско знаме“, където пише: „Вследствие непоносимия болшевишки режим тази година Русия е сполетяна от голяма суша“, и ще видиш, че логиката, непоколебимата оранжева логика, е на тяхна страна. Дядо господ, който, макар че не е земледелец, а народняк, е открил причините на сушата право на Ангел Грозков, когато тоя се връщал от Ангора. Другите буржоазни партии усилено се готвят да подпомогнат гладуващите, като ежедневно им изпращат хиляди килограми надежди и благопожелания.
          Общоделците тоже са решили да подпомогнат руския народ. Централният комитет решил да поиска от Деникин да заплати изпратените му през Пастухово време оръжия и муниции, като с получените пари се отслужат във всички черкви литургии за падането на съветите, сиреч за спасяването от глад братята руси. Ако литургиите не бъдат достатъчни, ще се устроят нощни бдения и спиритически сеанси на ул. „Ломска“ за… за какво мислиш? - за „засилването на глада и холерата в Русия, които ще покажат пред народните маси погрешния път, по който са тръгнали комунистите!“. Така разправя един общоделец и радостно потрива ръце.
          Както и да е, но за всички тия работи горещините са виновни, горещините, драги Босяко, и никой друг. Ето защо пази се от слънцето, пази се да не станеш общоделец!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]