Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ЗЛОБОДНЕВКА. ИЗБОРНО ХОРО

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Громки викове се чуха,
    дъжд от книги заваля,
    вятър изборен задуха
    над долини и поля.

     

    Чули, още недочули
    за зло ли е, за добро -
    всички стегнаха цървули
    и заловиха хоро.

     

    Бре, що тъпани, що свирки!
    Всеки маха и реве,
    кандърдисване, задирки,
    всеки всекиго зове.

     

    Златни кули стоетажни
    обещават ти отвред,
    чудни храмове миражни
    и реки с масло и мед!

     

    Разноцветни демагози
    тичат, махат и реват:
    „Не за онзи, не за този,
    но за нас си дай гласът!“

     

    А стените пременени
    в чудни пъстри облекла,
    сякаш перчат се засмени
    над суетната тълпа.

     

    Духа вятърът, престана
    и хорото спря за миг.
    Но какво нататък стана,
    но защо е този вик?

     

    - Нищо, джанъм! Там помръзнал
    Връбчо, както се разбра,
    а пък блокът се подхлъзнал
    върху динена кора!

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

     

     

     

     

     

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]