Громки викове се чуха,
дъжд от книги заваля,
вятър изборен задуха
над долини и поля.

Чули, още недочули
за зло ли е, за добро -
всички стегнаха цървули
и заловиха хоро.

Бре, що тъпани, що свирки!
Всеки маха и реве,
кандърдисване, задирки,
всеки всекиго зове.

Златни кули стоетажни
обещават ти отвред,
чудни храмове миражни
и реки с масло и мед!

Разноцветни демагози
тичат, махат и реват:
„Не за онзи, не за този,
но за нас си дай гласът!“

А стените пременени
в чудни пъстри облекла,
сякаш перчат се засмени
над суетната тълпа.

Духа вятърът, престана
и хорото спря за миг.
Но какво нататък стана,
но защо е този вик?

- Нищо, джанъм! Там помръзнал
Връбчо, както се разбра,
а пък блокът се подхлъзнал
върху динена кора!

върни се | съдържание | продължи