В името на християнството едно време и в интереса на Черковата, гръцкото фенерско духовенство дои България като млечна крава цели векове. „Що има? Всинца сме братя, всинца сме християни“, говореха фенерските отци и пущаха в ход своята патерица. В изповедника даже на вселенските събори имаше особен параграф, че всеки един, който се въобрази даже да помисли, че християнин и българин не е сè едно и също, не му се позволяваше няколко години комка, считаше се за грешник, за извержен.
         Но духът на времето, борбата на българите скъсаха тие вериги, пропъдиха плявиците, които търгуваха с Бога. На мястото на християнството появи се славянството. До освобождението ни то беше по-чисто и по-идеално. Руската дипломация завзе мястото на Фенер. Там, гдето българите искаха да си пробият някоя пътека за самостоятелност и за свой собствен живот, тая дипломация, а заедно с нея и всичко нечисто - викаше, че славянството пропада, т. е. че в пук не играят някои лични интереси и егоизъм, но общата майка славянството ще да се разсърди.
         Всички безобразия от 9-ий август насам, крадения и князове и пр., и пр., сè в името на славянството и в неговите интереси станаха. Ония ничтожни робове по Одеса, Букурещ и Белград, които се наричат емигранти, идеята за славянството ги е ръководило във всичките им нечисти дела. Заранта на 9-ий, когато позорът тържествуваше над България, полковник Кесяков, Климент и Бендерев с глас викаха: „Долу швабите! Да живей славянството“.
         Когато направихме нашето съглашение с Турция, съглашение, което ни въвеждаше почти на самостоятелна държава - нечистите души и нашите слуги - отвориха мръсни уста и заплакаха, че славянството пропада, че се братими с Турция, че се целува с швабите, че пазителката на славянството велика Русия е смъртно докачена за тая обида, която тя няма да прости. Онова полицейско отделение, което се казва в Русия Славянски комитет, беше в апогея на своята беснотия, а нечистият Марко Балабанов от София пишеше във в. Средец, че България няма вече, князът й станал паша!
         А България живее още. Всички европейски сили са се опростили и помирили вече с нейното съществувание, съединение и с новия й княз. Само председателят на велика Русия и на славянството Нелидов ходи, та бие главата на султана и на Великия везир, моли го и му казва „много здрави“, да прави, да струва, да не остава на мира България и нейния княз. Последното предложение на тоя славянски представител е такъво пред Н[егово] В[еличество] султана: той моли, щото турските войски да се не маят, но да се дигнат от Одрин и окупират Южна България. Благоразумното турско правителство отговаря, че тая мярка е много остра, ще да се наруши изново спокойствието на Българския полуостров, ще да се подигнат такива въпроси, които ще да заведат Европа в началото на кривата. „Бъдете на рахат, моят господар ще да ви поддържи, ще да ви простим дълга от 1877 г.“, отговаря Налидов.
         Това става явно, пишат го всичките вестници, в туй число и руските славянофилски. А тайно, зад гърба на Европа, руското правителство се занимава с други по-тежки и по-сатански планове. Чрез своите подкупени слуги то се мъчи да произведе бунт в Македония и Южна България, който бунт да му служи за повод да кажи, че на всичко това е виновна София, тя трябва да се накажи!
         И славянофилите, български и руски, които воюват против немската и австрийската интрига, срещу английската политика и полумесеца на Турция, които държат кръста натопен в масло,за да го забият върху „Света София“ - мълчат. Още повече. Те насърчават даже робски и низкопоклонно слепотата на своето правителство да си развържи вече ръцете и насили Турция да възстани и си запази правата в България! Робски същества и спомагатели на полицията - защо се не застъпите за майка Славяния? Защо не издигните глас да протестирате срещу хайдутлука на своя цариградски представител Нелидова? Викате вие против несъществующи немски и английски интриги, против княз, който не бил от славянството, и пр., и пр., а защо целувате краката на Турция да потегли със своите войски и затъпчи половината България? Где са лакеите на Цанкова, които се възмущаваха, че княз Александър станал паша, да въстанат против тая безнравственост? Славянство и християнство! Подлост и гнусотия!
         А нашите българи ние съветваме да се не поддават на това аджемско-татарско славянство, което прилича на фенерското християнство. Всеки българин, гдето и да се намира, където и да живее, трябва да си носи вирнат главата, трябва да се гордее, че той е вече победител над своите тирани. Ако руската дипломация е паднала на такова низко дередже, щото да моли султана той да ни накажи, това е знак, че тая дипломация бере душа, в морето се намира, за змия е готова да се хвани.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 100 от 11 ноември 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи