Негово Високо Превъзходителство Риза Бей е вече в столицата. Доколкото можехме да се научиме, неговата висока мисия, между другото, била и тая: да се помъчи и сближи съществующите в България партии. Мисия, както виждате, и благородна, и политическа, и почетна. Такъва беше горе-доле и мисията на пословичний генерал Каулбарса. Но тоя генерал захвана да упражнява своята мисия по такъв нечут и невидян начин, с такива средства и предубеждения, каквито съвременната нравственост не би позволила и в частний живот на отделни личности.
         Ние не казваме, че между генерал Каулбарс и Негово В. П. Риза Бей има нещо общо. Далеч сме така също да допусниме даже, че те преследват едни и същи цели, на основание на тия причини, че интересите на генерал-Каулбарсовото правителство и онова на Риза-Беговото са диаметрално противоположни. На днешните руски държавни мъжие е скимнало да им се умножат многобройните губернии още с една, която да се казва задунайска, или болгарска. Днес в Петербург са на мнения, щото за Русия и за България би било добро само в такъв случай, ако тая България се притесни, ако й се отнеме свободата и физиономията. Днешните руски държавни мъжие, току-речи, че се пишманят защо са дигнали война в името на тая България. Най-после, днешните остри събития откриха много работи, научиха на ум и на разум мнозина профани. Има се надежда, че и за в бъдъще ще да научи. Разликата между годините 1876-1880 и 1881-1887 е от земята до небето...
         Не е така работата с нашата сюзеренка Турция. Нашето частно мнение е, че ако повеят някои поднебесни вихрушки, било северни, било западни и пр., има се тънко едно съмнение, че и Турция, и България ще да паднат съборени в една яма. Може с време да се ликвидират много текущи въпроси и събития, но поне засега общите опасности и успехи, било в Цариград, било в София, едни са и същи. Ходжа ли вика в Цариград, или камбана бие, гласът на тие две емблеми на два различни култа не можат да нямат цена и в нашата София. Същото това значение, ако се не лъжим, трябва да има и София за Цариград. Ние мислиме, че участта и на Турция, и на България ще бъде една. 500 години сме живели заедно, години мрачни и усилни, и слава Богу, не сме можали да се изедем едни други. Та сега ли, когато и българи, и турци имат своите политически правдини и отделни основни закони и учреждения, ще да се боят едни от други? Истина историческа е, че нито българинът може да стане турчин, нито пък турчинът може да тури калпак. Достатъчно е, че и едните, и другите знаят що ще рече топрак кардашлар.
         Турските патриоти Али и Фуад преди 15-20 години съзнаха, че участта на българи и турци е една; но за голяма жалост, идеята на тия държавни мъжие беше още теория. Нека се възползуваме поне сега. Помнят читателите, че и от Букурещ по онова време един български комитет се присъедини към тая спасителна мярка. Само България и Турция, споразумени да действуват заедно, тяхното съществувание е гарантирано за много време, много повече, отколкото ако би се надявали тие две държави на различни свои покровители и приятели. Те ще да станат още причина и ядка на бъдъщата „Балканска конфедерация“, която рано или късно трябва да се образува, турци, българи, сърби, ромъни и гърци да си подадат братска ръка. Ако ние се наситихме на покровителство в продължение на 8-10 години, то Турция е преминала през иглени уши от сякакви калъпи благодарение на своите хитри и коварни приятели.
         От точка зрение на тия общи интереси и едни участи, ние ценим твърде високо мисията на Риза Бея в нашата столица. Желаеме му най-добър успех, но като българи, които познаваме всичките камъчета в нашата река, услуга ще да направиме и на своето отечество, и нему, като му обадиме някои тънки работи, които той като чужденец не може да знае. С кои партии Негово Високо Превъзходителство ще да третира в София? С Каравелова? С Цанкова? Това е оскърбление за българский народ. Трябва да знае Н. В. Пр., че Цанков и неговите хора отдавна носят на челото си грозното име предатели. Те са българи наистина, но те най-напред оставиха българската почва и побиха своето позорно знаме върху чужди позиции. Изгубили веднъж в България, те се убедиха с време, че без помощта на чужди байонети са невъзможни. Ето защо техните хора почнаха да съсипват България, като захванаха най-напред от нейний стълб - българский княз. Каква са те сила в страната, нека вместо нас говорят гръвливите събития: реставрацията на княза, въстанията в Бургас, Сливен, Перущица, генерал Каулбарс, бунтът в Силистра и Русе. Водителят на тая партия, Цанков, отишел в Цариград да води мирни преговори, а хората му дигат бунт в България, убиват, палят и разоряват! Може ли българский народ да си повери съдбините в ръцете на тия чапкъни, чужди агенти и подкупени хора, които не уважават и не се покоряват на българските закони? Нека Н. П. Риза Бей се опит и заяви, гдето се тряба, че Цанков е нужден да се върне в България. Ние сме в състояние да го уверим, че тоя изменник само с балон може да кацне в София. По земята - няма за него път, той ще бъде убит с камъци във всяко село и град, той може да дойде в София само с помощта на руските щикове; но тогава защо ни е? Чергата на Настрадин Ходжа ще да изгори...
         Колкото за П. Каравелов, неговата партия се състои в България от 5-6 души инат-мюхлюзи, които се намират засега в Черната джамия, затворени за нови и подли беззакония. Каравелов, другарите му: Цанов и Никифоров, са мурати [муртади - бел. изд.] на България. В качеството си на министри те предадоха и заложиха българский държавен глава. Те са престъпници, утре-вдругиден ще бъдат съдени за измяна на отечеството. Да приемем на власт тях и Цанкова - що ни трябва да се борим против окупация и Мингрелията?
         Днес в България няма партии, защото не им е времето. Днес има само българский народ, който е олицетворен от хората, които са начело на правителството. Днес в България борбата не е парламентарна, за конституцията, но за същуствуванието на отечеството, ето защо партиите са станали едно цяло...
         Прочее Н[егово] В[исоко] П[ревъзходителство] Риза Бей трябва да третира само с хората от правителството, ако иска да има успех. Те са силата, те са капитаните, които спасиха кораба от 75 бури и вихрушки!...

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 32/33 от 26 февруари 1887 г., с. 1. Препечатан и в „Телеграфул“, № 4413 от 8 март 1887 г.]

върни се | съдържание | продължи