София, 18-ий март 1887

         Велика православна Русия почна да благодетелствува вече правоверна Турция. Висока и рицарска загриженост се забелязва вече от страна на Русия за интересите на Турция. Г[осподин] Нелидов е ходил при султана и в един дълъг разговор му е предложил да заеме с войските си Южна България, а пък русите да заемат Северна България и по тоя начин две велики държави да направят честита малката православна и славянска България. Не ще съмнение, че за България ще бъде голяма чест да види изново в земята си турски войски, побратимени с руските, да въдворяват мир и тишина, щастие и доброчестина в долината на Тунджа, гдето още се търкалят костите на хиляди жени, деца и старци, мъчени и заклани от Сулемановата армия и дивите черкези, роднини на княз Мингрели. България тряба да благославя своята „благодетелка“, която тъй умилно иска да се поглади с нови башибозуци руски и турски, след като беше четита и получи цалувките на иудите в Бургас, Силистра и Русе. България тряба твърде много да е затъмняла от освобождението си досега, та е дотрябало да се освети изново с лъчите на турския полумесец, съюзен с кръста, за да настъпи такава една нощна виделина, през която да се чува само нощният вик на бухала и да се виждат множеството гробове, с които изобилно е осеяна България от поборниците на турския полумесец. Русия ни е благодетелка. Руският цар ни е покровител. Нищо е, че тоя път Русия вика и Турция да ни бъде и тя благодетелка, двете заедно да мъчат и изтезават народа ни. Нищо е, че православието и ислямът тоя път се братимят за наше добро да ни избавят от нази си, да ни отърват от българщината ни и да ни претопят в ново племе мингрелско. Покаяла ли се е Русия, че през 1877/78 година се е била с турците да ги пропъди от България? Не, отговарят благодетелите ни. Русия е същата. Тя ни обича, та затуй иска да ни погали, да ни направи ново добро. Може ли да се съмнява още някой, че Русия желай да ни окупира, като кани към същото и Турция? Който не вярва, нека чете Хавас и нека каже, че Русия не е велика и не е православна наша благодетелка.
         Работата е само, че Турция не ще е толкоз великодушна, като Русия, да дойде да ни окупира и по тоя начин да стори нам, гяурите, едно благодетелство като руското. Като не православно-християнска, а мохамеданска държава, Турция едва ли ще се смили над България като Русия. Нашата „благодетелка“ също тъй иска да прави благодеяния и на Турция. Чрез Нелидова тя е заявила султану да махне Великия си везир, защото бил английско мекере. По тоя начин султанът си е намерил в лицето на руския цар един попечител, който да се грижи за държавата му, който да му заповядва кого да тури за съветник, кого да милва и кого да наказва. Султанът и Турция сами не знаят интересите си. Русия като великодушна държава, грижи се да е добре и на Турция, както е добре и на нея самата. Вътре в Русия е мед и масло: няма размирство и бунтове, няма убийства и разбойничества, няма кражби и рушвети, няма глад и майски жучек, няма хляб от мякина, кора и трица, няма заточеници, няма притеснения на народа и няма разврат в палата. В Русия всичко, навярно, е рай. За да стане в Турция същото, трябва да се махне великият везир и може би великият евнух на харема.
         Като се махне везирят и като се окупира Южна България от турски войски, Турция ще цъфне и завърже, както е завързала Русия. Като се окупира цяла България от руски и турски войски, и нашият народ ще стане хасъл славянски, православен и достоен за уважението на тия братия славяни, които в Ческо и Хърватско Богу се не молят, а струват поклони на копитата на руските катани и брадата на руския цар затворник.
         Русия по тоя начин иска да стане избавителка на целия свят, когото тя съжалява, че не е честит да има нейния Сибир, нейната нова инквизиция, нейното грабение държавната хазна, нейния придворен дембеллик, нейните тегла и охкания, които дерат гърдите на милиони по Волга, Днепър, Нева, Двина и Ледовитото море.
         Трагично е положението на руския народ. Правителството го е изложило на адски тегла и за да задуши охканията м, впуща се във всякакви авантюри, в които иска да замани гладния и отчаян работник. На гладния стомах руският цар иска да действува с тъпани; на изтерзаните от мъки сърдца руската дипломация иска да действува с пущание кьорфишеци. Търпението има своите предели. Сам измъченият руски народ ще стане някога като някой богатир и ще сложи мощната си десница, за да смаже главата на тоя смок, който цели векове го смуче безнаказано. Тиранията руска ще падне. Авантюрите не ще я спасят.

[Без подпис
В. „Свобода“, № 39 от 18 март 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи