Ние пак се възвръщаме по въпроса на тие параходи, па и занапред сме намерени да правим това. Ако има днес нещо опасно за мира и тишината в България, то това са руските параходи. Ако едно кое и да е правителство употребява сили да преследва една нещастна лодка с двама-трима контрабандисти, носители на стотини оки сол или тютюн, то срещу руските параходи тряба да бъдат употребени топове!
         Не тютюн и сол са тръгнали те да контабандират, а България, нейното съществувание. Не е чудно да се осъмним някой ден с такива новини, че Силистра или Тутракан са откраднати, взети контрабанда, капитанинът държи слово за величието на руский цар, а някой пиян братушка служи молебен за дългоденствие! Всякой вагабонтлук, който може да бъде употребен от един параход в една река, е пуснат в ход, което дава да се разбере, че специалната задача на тие параходи е: кражбата на някой град от България и въобще нарушението на тишината. В таягодишното им плавание пасажерите им са редакторите на Деветий август Миларев, Степанов-Попов и другите чапкъни, които обикалят да пакостят по дунавските градове, и няколко македонци, които имат „барашик“ със седем кралови, а стоката им е вестникът Деветий август, и пр. Па и кой ли ще да седни в тие водни вертепи, гдето най-напред ще те оскърбят, че не знаеш по руски, второ, ще те накарат да си смениш шапката, защото имало вътре икони и потрета на Господар Императора; а третьо, че от Лом до Браила ще одиш за една неделя!?...
         През денеси спрели парахода под Ряхово отдолу и оставили два чувала вестници и прокламации, за които имало определен човек да ги носи към православната Враца. По-после спират пак парахода до един остров и там направят десант Пенча Черковски-Дисагите, един от виновниците на кръвопролитията в Русе на 19 февруарий. Вижда се работата, че тоя багаж е бил определен да излези в Русе или Свищов, но е имало някоя пречка, та затуй е бил стоварен на острова. На 5 и 6-ий того, с парахода „Болгария“ премина през Русе известният подъл драгоманин на русчукското руско консулато, Якобсон, който заведе Мантова в Букурещ, за да го застрелят вагабонтите на Хитрово. Напук и на инат, той се разхождаше по ковертата на скелята пред очите на властите, с което искаше да каже, да се похвали, че е заслужил на своето началство, дал е една жертва. Подобно зверско удоволствие може да радва само такъвто азиатско правителство, каквото е руското. Компетентни хора уверяват, че Якобсон е бил изпратен с парахода само да дразни и въоръжава българското население. Другояче не може да бъде, тъй като тоя подъл руски чиновник никъде не отиваше.
         На 4-тий того, пред Силистра застава друг един руски параход, който спира сред Дунава, без да даде никакъв сигнал, нещо общоприето от морските пътешественици. При село Ряховица, между Русе и Тутракан, от тоя параход се хвърлят няколко пушки! Агентите на тия параходи във всеки град по българский бряг са хора от славянската партия, т. е. от ония, които продават своето отечество за московско могущество. В Русе засега няма вече оня безхарактерен и подъл българин Спира Стоманякова. За престъплението от 19 февруарий, в което той е взел решителна роля, като е подлъгал ония ахмаци: Узунова и Филова, - днес бяга по Влашко, намира се на прехрана в канцеларията на Хитрово. Неговата роля при параходите изпълнява честитата му съпруга, която под ръка с благородний германски консул Фон Лепера посещава параходите.
         Тряба правителството да вземе най-строгите мерки за тая вагабонтска компания. Ако нейните параходи гърмят с пушки, то ние тряба да им отговаряме с топове. Бъдъщето на България не тряба да се остави така евтино на тие контрабандисти. И полиция, и жандарми и войска аман се викнали от тях. Колко труд, какви разноски само на техний кеф отиват! И ние им даваме още и скели, и други още улеснения. Прави се добор, но на хора, а не на хайдути и зверове. Трябва да се заставят те да спират сред Дунава, през иглени уши да бъдат прекарвани, и пасажерите им и стоките им, ако желаем да имаме в България мир и тишина. Царят покровителят е приготвил в Рени всичките вагабонти от Русия, България и Ромъния, готови да преминат в България и леят кръв. Кой е уверен, че тие събрани и платени хайдути от Рени няма да бъдат натоварени на един от дунавските параходи и извадени в Силистра или в Ряхово? Ние се не съмняваме, че те ще да бъдат избити още на вторий ден, като щурци, но защо да проливаме напусто кръв? Ако нашето правотелство самò не може да се разправи с руските контрабандисти, то нека се обърне към международна защита. Тихият бял Дунав никога не е бил така изнасилван, както сега от московските автократи.
         А нашите читатели тряба да бягат като от чумата от тие адски параходи. Още повече, че тряба да ги презират, с отвращение да гледат на тях. И най-невиний пасажер, ако си позволи да изтърве някоя дума, вместо Силистра или Свищов, ще се намери в Рени, а оттам в Сибир! С московско и шпионска полиция шега не бива! Пазете се!...

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 47 от 15 април 1887 г. с. 2-3]

върни се | съдържание | продължи