Пишат ни от Силистра, че тамошният патриотически комитет приемал за членове и от турското население. Ние се радваме за членове и от сърдце и душа на тая търпимост от страна на силистренските патриоти.
         Времената много неща изглаждат, много закоренели привички, обичаи и обстоятелства преобръщат с краката нанадолу. Най-смешни и за оплаквание са днес ония каба патриоти, които живеят с идеалите от миналото, с течението на годините: 1867, 1868, [18]75, [18]76 и [18]77. Много вода оттогава протече, така са се обърнали днес времената и обстоятелствата, щото слънце изгрява откъм запад и обратно. Не само турците, които са останали в България, трябва да живеят с нас като братя, да се считат и мислят, че са синове на едно общо отечество, но и самата Турция време е вече да разбере, че ние, карагяурите, никога няма да станем казаци: съществуванието ни зависи едни от други.
         Турското население в България, като изключим първите години после освобождението ни, когато буйствуваха още старите традиции, не може да се оплаче, че правдините му, религиозни и политически, са били окърнени в България. Ако турский елемент е меншество в чиновничеството и в офицерството, то причините на тая диспропорция са твърде естествени и справедливи. Знанието на официалний язик и грамотността, които липсуват в турското население, са единствената причина за това. С време, ако турското население има само намерение да живее в България, това неравенство ще да бъде изравнено по всичките линии. Основний закон в България е толкова широк, щото и дума даже не може да бъде за някакво си притеснение. Днес, тая минута, ако да имаше стотина души мюсюлмани, достойни и грамотни на официолний язик, то всяко правителство, от която и да е партия, би ги приело на служба, в различни длъжности.
         Ние трябва да бъдем твърде много благодарни на турското население и в Северна, и в Южна България. В най-страшните минути за отечеството ни, когато едно отделно и обикновено престъпление можеше да бъде рана за България, турците се показаха дотоклова благоразумни, така можаха да оценят критическото положение, щото прилепнаха към общите български желания и ги подпомогнаха даже. От 6-ий септемврий насам где се е чуло, щото турци да се бунтуват, да разбойничествуват и да препятствуват на правителството - неща, които от най-напред не бяха рядкост? В бившата Източна Румелия, гдето има двесте хиляди турци, гдето 6-ий септемврий беше против техните права и могущество, гдето положението стоя няколко месеца революционно и неопределено, пример няма да е дигал турчин глава. Същото това се повтаряше и в Северна България; а това е достатъчно доказателство, че ние можем да считаме напълно турското население, че то има присърдце общите интереси и нужди на отечеството, стига и ние, и правителството да му заплащаме със същата монета. Приятелите и доброжелателите се познават именно в такива тежки времена.
         Не говорим за сръбско-българската война, в която турското население взе решително участие, заедно се бори срещу външния неприятел. Така също в Русчук, на 19-ий февруарий, мнозина турци са стреляли заедно с българете срещу рубладжиите, когато тие последните бягаха през Дунава. Ако те да бяха по-открито посветени в същността на работата, то няма съмнение, че щяха да се бият рамо до рамо с членовете на комитета България за себе си. В Русчук се говори, че подполковник Филов бил убит от един турчин.
         Ето защо ние съветваме нашите патриотически дружини България за себе си там, гдето има турско население, да не затварят вратата на своите съграждани и съселяни турци. Хора от тях, честни и изпитани, свободно можат да правят чест в тия дружини, както това е станало в Силистра. Тук работата не е ни чисто българска, ни пък в нещо противна на турското население. И едните, и другите ще да се борят против всеки вънкашен хайдутин, който се втурва в земята им да краде и убива. Принципът е благороден, честен и свят, под който се би подписал както Христос, така и Мохамед. Неотдавна е било, във време на кърджалиите, на делибашиите, когато турци и българе са се били заедно против общий враг.
         Ние трябва да се възползуваме от примера на историята, че в оная държава, гдето тесний национализъм е вземал преобладаващ върх, катастрофите са били неизбежни. Доколкото помним, в устава на Пловдивската дружина беше споменато такова нещо, т. е. че и хора от други народности и вери могат да бъдат членове на дружествата. Това е утешително. Защо в Пловдив, гдето има турци и гърци, да няма членове в тия дружини, съставени да пазят общото отечество от узурпаторский ботуш?

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 48 от 19 април 1887 г. с. 1]

върни се | съдържание | продължи