София, 6 юний 1887 г.

         За руската монархия държавите: Сърбия, Ромъния, България и Черна гора, съставляват нещо като руски губернии, които са отделени от нея или случайно, или пък по интригите на Англия и на подлостите на Австрия. Който руски поданик насъне даже сънува, че в Русия не отидавт работите добре и че редът и формата на управлението са китайски, то тоя който тряба да изчезне от тоя бял свят, да се закопае в далечний Сибир или Сахалин. С други думи казано, в монархическа Русия всяка опозиция, всяко лице, което не мисли както правителството, не може да се търпи вече, гони се и преследва се през девят гори в десета. Факт за тая китайска нетърпимост е това, че руското правителство е сключило конвенция с много държави, като: Австрия, Германия и други, а сега се мъчи и с Америка, щото всеки руски поданик, който е бил преди десят години опозиция на правителството и който е побягнал в една от тия земи, да се хваща и изпраща в Русия, да се съди и заточи в нейните владения, с една реч, да се убие и направи невъзможен вече и като човек, и като деятел.
         А пък да не излизат от Русия много-много някои такива нейни неблагонадеждни поданици в странство, които от дума на дума може би да изтърват някоя приказка против управлението и царский деспотизъм, руското правителство е издало нов закон, с който излизанието и пътуванието по Европа на поданиците му става почти невъзможно. За един песпорт, който, освен че докато се извади, ще трябва един месец ходение, но ще се плаща още от 50-300 рубли. Съществуват още в тоя нов закон до стотина статии сè за паспортите, с разни глоби и наказания за всеки едного, който или че е закъснял да се върне, или че е пропуснал подписванието и т. н. И всички тия зверски закони се касаят не за хора, които са опозиция против правителството, но за обикновени същества, които излизат навън, било да се церят, било по търговия, разходка и пр.
         Като хора, които се подвизаваме за свободата и правата на своя народ, естествено е, че не можем да симпатизираме на тия азиатски стеснения, упражнявани върху един братски и освободителен нам народ; но от друга страна, едва ли пък бихме се завзели да нападаме руското правителство за дела и действия, които то върши в своята земя. Не нам е дадено, слабите и вчерашните, националистите, да плачем над гробовете на чуждите и ратуваме за техните права съвсем безполезно. Платонически отзиви малко би спомогнали на гладните ирландци, на босите германски работници и на доведените до скотообразие руски селени. Космополитизмът, интернационализмът и всемирното братство е само залъгалка, само черно слово на бяло книже, в което всеки разумен човек нито минута не би трябвало да вярва. Когато ние, сиромасите, се борехме не за „труда“ и не за „нравствени подкладки“, а за своето съществувание като народ, френските „всемирни братия“, чедата на 1787 г., комунистите, „свободомислящите“, „интрансижаните“ [непримиримите - Бел. изд.] и пр., които ритат с крак и против Бога, и против царя (ni Dieu ni maître [Нито Бог, нито майстор (господар) - Бел. изд.]), и против всякакви „узки“ национализъм, пеяха „Боже, царя храни“ и ни псуваха улично, защо не сме пречупвале врат пред стъпите на великий руский цар? Кои сме били ние да правим опозиция? Защо, наместо да се държим като кьорави от един княз Батенберга, не сме се постарали да си освободим земята от крупни земевладелци (в. Le Revole). Други прокопсани мъченици за освобождение на „труда“ безсъвестно излязоха да ни се смеят защо сме се занимавали с такива дребни работи, като съединението на Тракия с България, защо не сме гледали пò на едро, да поискаме да се съединим с Русия (в. Демократ)?

         * * *

         Онова обаче, което е позорно и безнравствено за монархическа Русия, то е нейното поведение спрямо опозиционните, протестующите и бунтующите елементи в гореспоменатите държавици: Сърбия, Ромъния и България. Като майка хранителница Русия, за каквато иска да минува, тя трябваше да постъпи така и с опозицията от другите държави, както и със своите, ако иска да я уважават хората, да имат някакво си почитание към нейната строго монархическа форма. Напротив, Русия прави съвсем обратното. Всеки българин, сърбин и ромънин, държавник, министър, па даже и крал, и княз, който се труди и работи, щото народът му и отечеството му да нямат нужда от никакви чужди забавачи, покровители и освободители; който желае свободата и самостоятелността на народа си, то тоя който не е нищо друго в очите на руското правителство освен нихилист, безбожник и не знаем защо и за какво - враг на Русия! Руското правителство завинаги е поддържало и се е влачило с опозициите в поменатите държави, като е подкопавало в същото време, с подли същества, властта и авторитета на законните правителства и техните короновани глави. Достатъчно е да забележим само фактите от последните години. За един развален владика в Сърбия - Михаил, който беше в Сърбия второ издание на Каткова и който работеше да компрометира властта на крал Милана, - руското правителство поиска да прекъсне сношенията си със Сърбия. Напук и на инат, отпосле, то прибра тогава Михаила в земята си, като му даде най-бляскави почести и го улесняваше да каля законните сръбски власти. Всичките опозиции в Сърбия, в това число и радикалите, които искат най-широка конституция, руското правителство ги топли в своята пазва и ги насъсква да съборят цар Милана. Водителят на тия радикали е днес за днес в Петербург.
         Кралицата Наталия и нейний син - наследникът, бяха за руското правителство най-позорни личности, най-безбожно се нападаха от царската преса. Щом Наталия стана опозиция и отиде в Русия със сина си, като на поклонение, отведнъж стана „Нейно Височество достойна носителка на сръбската корона, а син й - цесаревич Александър“! Защо? - Защото е станала опозиция, защото е нейното отивание в Русия са убедени, че тя ще продаде своята корона.
         В Ромъния съществува една опозиция, състав от фанфариоти, чокои, бивши князове и господари, която горе-долу може да се равни с нашите цанковисти. Руското правителство плаща за вестниците на тая опозиция, чрез тях интригува то срещу краля Карло. В Яш, гдето тия руски интриги бяха успели, вследствие на което се яви един скандал с краля, ето що пише Катков: „Кралят беше твърде позорно освирен и охокан от страна на народа. Кавалерията нападнала на тълпата, от която мнозина арестувала. Няколко души има ранени, между които е и г. Балш. Опозицията издала манифест против правителството и царя. Нихилистическото общество издало контраманифест в защитата на правителството и оскърбително за Русия, която се обвинява в посегателство на безопасността на страната. Тоя последний манифест се ползува от покровителството на полицията и се разпространява тоже от нея. Кралят католик, помазал олтара с миро, за което православното население се възмутило и не дошло в черкова. Правителството се намира в несвяст, чака се анархия, има симптоми да се боим за страната и православието. Молим Господа Бога за милост!“...
         Нямаме ли право за онова, което казахме в началото на тая статия, т. е. че руското правителство поддържа бунтовниците в чуждите царства, а нарича нихилисти всички, които пазят своето отечество? Опозицията в Ромъния, която издала манифест против краля и правителството - прави, а ония, които ги защищават - нихилисти! Пази Боже от руската съвест!
         Колкото за нашата България, т. е. за поведението на руското правителство в нашите работи, не искаме и да говорим, защото всеки го знае. Достатъчно е да споменем само това, че днес това правителство приема да води преговори със Спира Стоманякова, с Пенча Черковски-Дисагите, с Миларева и Гешева, отколкото с едно регентство, с министерството и Велико народно събрание. Всичко за него, което не продава и пази своето отечество, е незаконно и узурпаторско! Законен е Бендерев и Радко Наполеончето, които вързаха княза!
         Та нашата дума после всички тия изложения е тая, че руската монархия не е от ония чисти монархии, които знаят историята, но монархия обанкрутена и развратна, която краде, подкупува и на прави разбор в средствата.

[В. „Свобода“, № 62 от 6 юни 1887 г. с. 1]

върни се | съдържание | продължи