Ние казваме манастир, но пак не знаем дали манастир ще да бъде, черкова, крепост, лагер, дворец, или тюрма. Може едното и другото, а възможно е да обема всичкото казано. Три години става вече, откакто се е хвърлил телемът на това уж богоугодно заведение; три години, откак са дошле работници из Русия да го работят; тридесят пъти може да се е святило вода на това място; двадесят пъти може да са дохождали инженери да го размерват и планират; десятина пъти пловдивский консул може да е обявявал, че ще става търг за 300 000 чифта тухли, за 100 000 куб. метра дялани камъци, за 500 000 оки вар и пр., и пр. - а освятеното място сè поляна стои, сè нищо няма на мегдан!
         Едно от двете. Или Господ има ръка в съдбата на това заведение, което деня се прави, а нощя потъва в земята, както черквицата на Кралевич Марка, която девят години правил на Прилепа града; или пък с православието и славянството е смесен шарлатанлъкът и злонамереността. Разбира се, че тъй като сега няма вече погрешната земя Кралевич Марка, с неговий Шарка и с топуза му, да се бие с Църна арапина и с Муса Кеседжи, то първото предположение пада само по себе си, и на мястото му дохожда последното.
         Не напразно сиромахът Алеко паша се бори няколко години против тая черквица. Както той, така и всички честни хора знаяха още тогава, че тук няма да бъде никаква черквица, а ягка крепост, гдето ще да намират прием всички вагабонти, руси, българи и черногорци, отгдето ще да се заплашва българската свобода. Нищо няма още на мегдан, както казахме, а шипченските и околните жители са претърпели много работи от хората на тая черквица: птичка не пропущат да прехвръкне наоколо. Ако някой добитък премини наблизо, запират го; ако любопитни си приближат, гонят ги и ругаят; а ако влязат в селото, то непременно ще да бъде за някой скандал и оскърбление, било против правителството, било против българщината въобще. Когато се обяви военно положение в България, тайнствените обитатели на тая местност, събрани всички, с армоника ходят по улиците и пеят:

Ах, ты, сукин сын,
Камаренский мужик!

         Една вода, която преминува близо до манастира и от която шипчени си поливали харманите, сега я запрели и не я пущат, като че да не изтича от българската Стара планина, а като че е канал на Матушка Волга. През денеси господа офицерите от казанлъшката дружина от любопитство се спрели отстрана да погледат на бъдъщата черквица. Там бил и дружинний командир. Не щеш ли, изпъчва се една пияница напредя ми и казва: „Обирайте ся!“. Разбира се, че платен отговор бил даден моментално, т. е. едепсизинът московец бил повален на земята като боклук. Колко фелдфебели и жанрарми руси имаше в България, всичките се събрали в Шипка, гдето им се плаща и гдето чакат да му дойде времето... Когато това здание се направи вече, можете да си въобразите каква сган ще да бъде събрана на Шипка. Румелийските бивши симпатични шарлатани: Димитро Папазооглу, Бобчев, Гешови и други, кръв пробълваха, дордето разрешат да се купи това място, без да му мислят ни най-малко, че рана живеница внасяха в сърдцето на своето отечество. Но тие хора имат ли отечество?
         Всяко място в България: манастир, черкова, консулато, параход и други, които принадлежат на руското правителство, са зъмски огнища, направени само за пакост. В Ямболско има така също една заграбено манастирче, „Св. Спас“, гдето обитава един стар батушка. Тоя батушка е успял вече със своята безнравственост да разврати сухо и сурово. Но българското население се е сетило отрано и не стъпва вече в това омърсено място. А руските параходи? За тях знаят вече читателите. Пишат ни от Свищов, че когато г. г. регентите дошле в тоя град, там се случил и руский параход „Волга“, покрай който преминала и яхтата. Топове гърмят, урра се вика, флагове се дигат, а братушките от парахода „Волга“ всичките излезли на ковертата, налягали и надигнали крака, пушат цигари, във всичките си жестове и движения мъчат се да прокламират своята пиянска злоба! Русите само са в състояние да прибягват до подобни кръчмарски неща. А ние, ние им заплащаме по евангелски. Повечето от руските агенции по Дунава и местата на скелите са отстъпени от нашите градски съвети и правителството безплатно, за цели десят години! Това е скандал, да храниш в пазвата си змия. Прави се добро, но на хора, а не на звероподобни същества.
         Тряба нашето правителство, за да се не шегува, да вземе мерки, дордето не е късно.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 59 от 27 май 1887 г. с. 2]

върни се | съдържание | продължи