Бог да прости падналите наши братия руси, в памятта на които се гради тоя манастир. Лека им пръст, гдето са легнали. Всеки българин и българка, които минават покрай Шипка, трябва да кажат горните думи.
         Сега да обърнем листа от другата страна. Още през 1883-84 година, когато се дигна въпросът за тоя манастир, умните хора си казаха, че манастирът не е за памятта на падналите, не е за божи и християнски работи, но за нещо по-друго - за земни работи, за светски разправии. Имаше се страх тогава още, че святий манастир ще да бъде или руска крепост, или свърталище на калугери, които ще да развращт и изхабяват околното население, или пък агитаторска кантора. Право имаше княз Богориди, който най-много въстана против тоя тайнствен храм в Шипченската долина, и най-после, той падна от поста си по тоя въпрос; а неговите наследници допуснаха правянието на храма.
         В две и повече години основи не са турени още на тоя храм. Инженери мерят, комисии се избират, търгове стават, работници се събират, но манастир сè не се вдига...
         Както и да е, но целта на манастира или храма става вече явна. Още не се е заправил, а хубавото му име и цел служат вече за низки работи, за зло и пакост на нашето отечество и на земята, в която се той намира. Щом се издаде приказ по войскам: или да се работи за тържеството на статукво-анте, или за агитация и противодействие на нашите работи, ето ти, че пловдивското консулство издава обявление на жълта книга, с което свиква наддавачи, агитатори и звонконисти, уж за кирпичи, тухли, киреч и дъски, а всъщност - за хлебословие. Станат няколко заседания, а нищо на мегдан, ни киреч, ни кирпичи. Дойде ли пък някоя важна работа и събития, като избори, или други някои предприятия, съгласно приказа по войскам, ето че жълтите обявления пак цъфнали по стените на различни градове.
         Последнето обявление за манастира роди в. Съединение (9-й брой). Не, сбъркахме. Той роди още втората статия в тоя брой, която, както знаят читателите, предлагаше ни по-много, ни по-малко да дадем оставката на княз Батенберга, па да си изберем друг някого по Димитровден или Гергьовден.
         Ето защо служи Шипченский храм. Ето как се подиграва руската дипломация с памятта на падналите герои. Пишат ни от Пловдив, че в последний търг на консулатото за святий храм взели са се сериозни решения за бъдъщността на Ю[жна] България. Така нпаример биле избрани комитети, целта на които щяла да бъде да се приготовляват нови спънки и заплитания в страната. Било подсилено още и мастилото на в. Съединение.
         Ние обръщаме вниманието на правителството върху Шипченский манастир. Ако сме търпими към нашите хлебосолци, то трябва малко бодрост към чуждите. Френците имат 5 000 000 войска, пък дадоха пътя на своите принцови, които никога не са си служили с жертви като Сербезова и поп Ангела...

         З. Стоянов

[В. „Независимост“, № 32, 12 юли 1886]

върни се | съдържание | продължи