Нас, българите, често ни питат: кой ще ви бъде княз? Ами откъде да знаем... Тази работа зависи не от нас, българските депутати, а от Европа, или още по-добре е да се каже - от Русия, която сега управлява цяла Европа. От своя страна мога само да кажа, че у нас вече има доста малодушни люде, които започнаха да се отчайват и да не вярват в победата на нацията над силния враг, а други пък са убедени, че Европа е победена от Русия, че Александър III е ако не Наполеон I, поне Наполеон III. Дали не са справедливи предположенията на тези последните? Избройте всички победи на Александър III над Европа. Ето ги:
         1) През 1884 г., когато е изтекъл срокът на генерал-губернатора княз Богориди, руската дипломация казва, че тя никога няма да се съгласи Богориди да бъде избран повторно, и цяла Европа единодушно приема руския кандидат Крестович [Кръстевич], макар да знае, че той, Крестович, е обикновен руски агент, или по-точно ще е да се каже - бъдеща кукла на конци в ръцете на руския политически агент във Филипопол Сорокин.
         2) Когато на Цариградската конференция се чува тежката дума на руския император, че съединението на Румелия с Княжеството няма да се състои при тогавашния княз на България, Европа пак скръсти ръце и сър Уайт беше тутакси отзован.
         3) Когато Александър III каза, че турско-българско съглашение няма да има, понеже то нарушавало принципите на православието и на руско-славянското единение, това съглашение се провали и не чухме ни един протест от ония, които станаха виновници за този акт.
         4) „Батенберг не може повече да остава княз на България“, чу се мощният глас на северния великан, и на 3 август този злощастен княз беше позорно натирен от София, а Европа пак скръсти ръце в безмълвно очакване какво ще се случи по-нататък, каква друга команда ще пристигне от Питер. „Това се прави заради всеобщия мир“, измънкаха нашите горещи защитници англичаните; „ние отдавна го знаехме и го очаквахме“, казаха хората на Железния канцлер; „българите са див народ, враждебно настроен към нас, добавиха австрийците и унгарците, те не оцениха своя славен герой“.
         Но българите, още вярващи в съществуването на хуманна и цивилизована Европа и в опазващия правата на народите XIX век, се надигнаха като един и си върнаха своя княз. И изглеждаше така, сякаш цяла Европа ликува, докато на хладния Север, край бреговете на Нева, Гатчинският великан не тръсна глава и вдигнал десница, не провъзгласи гордо: „Глупави европейци, Батенберг няма да се качи на българския престол; колко пъти съм ви казвал това!“. И Европа, и целият останал свят паднаха на колене с лице, обърнато на Север.
         Е, кажете, моля ви се, какво да правим ние, бедните и слаби българи? Можем ли все още да се надяваме на някаква Европа, която, както излиза, не съществува? В състояние ли сме да се борим срещу сила, с която и Европа се съобразява и се бои от нея, с матушка Русия, с нашата покровителка, която преди 8 години ни освободи? Щом и Европа се бои от руския цар, какво остава за една нещастна България, в която има твърде много хора, все още смятащи руския цар за наш баща и благодетел?
         Ами анархистичната мисия на ген. Каулберс, обикалял нашите градове и села, проповядвайки в името на царя бунтове и метежи? Не ги ли е срам Германия и Австрия, с които преди две години все същата Русия сключи договор всеки руски анархист, заловен на тяхна територия, да бъде съден и наказван според руските закони (?!). Защо те не се възползват от този закон сега? Нима не са в правото си, осланяйки се на него, да арестуват генералите анархисти, подклаждащи бунтове в чужда страна? И нима те не позорят XIX век, съзерцавайки хладнокръвно как силният автократ убива една малка държава само за това, че тя иска да живее и действа самостоятелно?
         Но какви надежди можем да възлагаме на Германия и Австрия, чиито монарси едва ли не всяка година се целуват с руския цар? А освен това погледнете какво става сега в свободолюбива, демократична и републиканска Франция. Там, откъдето за пръв път се чу мощният глас на народа, където преди сто години прозвучаха великите думи: братство, равенство, свобода, там сега се възхищават от Катков, Победоносцев и едва ли не се кланят на Иверската Божия матер и петербургската тайна полиция. Сънародниците на Робеспиер, Сен-Жюст, Кондорсе, Луи Блан и Виктор Юго, канещи се да празнуват стогодишния юбилей на своето освобождение, подават ръка на деспот, за да му помогнат да убие свободата, с която те толкова се гордеят! Пък и ако направим паралел между Луи XIV и Александър III, то въпросът кой от двамата е бил по-опасен за свободата едва ли не ще се реши в полза на последния...
         Нима Европа още не се е убедила, че българите не желаят да бъдат играчка в ръцете на царя, че те вече са разбрали цената на самостоятелността и свободата. Какви други, нови доказателства са нужни от наша страна след това пълно фиаско на ген. Каулбарс? Мисля си, че ако ген. Каулбарс имаше възможност да провежда такава агитация не в току-що освободената от Русия България, а в някоя от големите цивилизовани страни на Европа, които с нищо не са задължени на Русия; ако той беше започнал да раздава на селяните й рубли и в същото време да им проповядва, че руският цар не мисли за друго, освен за това, как да ги облагодетелства - тогава управниците и министрите на тази страна доста сериозно щяха да се разтревожат за нейното спокойствие.
         Не, нека балканските народи - румънци, сърби, българи, гърци и др., се убедят, че за тях Европа не съществува, ча нравствените принципи са изчезнали от политиката на днешните правителства. Дошло е време за федерация. Само тя може да спаси балканските народи от узурпаторските стремежи на XIX век. Българската интелигенция във всеки случай силно е убедена в това. Нека да знаят румънците, сърбите и др., че ако България падне под игото на Русия, то и те няма дълго да се радват на свободата си.

         З. Стоянов

[Ж. „Общее дело“, № 91 от ноември 1886 г., с. 10-12]

върни се | съдържание | продължи