На дневен ред у нас днес за днес е горнето питание. Кое от двете? Да си остане България и занапред свободна и самостоятелна страна ли, да се управлява и нарежда от българи ли, или от чужди хора, по-ясно и по-определено казано: от азиатския департамент? Под силний натиск на руската дипломация, предвид на нейните стремления да тури тя България под своя крак - горнето питание или течение има вече своите защитници и противници. Не може да бъде и дума, че българский народ, като секи народ, неговата интелигенция, най-после сичко честно и благородно, което иска да живее, което се движи и прогресира, е поборник за свободна и самостоятелна България, за тоя принцип и идея, че е щастлив и блажѐн само оня стопанин и оная държава, която сама си нарежда работите, сама си беси и коли, гдето се е рекло. За това не трябва да има никакво съмнение. Историята и миналото на народите ни доказва, като две и две четири, че сякаква опека, покровителство и застъпничество, каквото и да е било то, следствията му са биле завинаги горчиви. Кога те управляват и нареждат други, в теб се убива сяко човеческо достойнство, сяка предприемчивост и енергия, ти се превръщаш в скотообразно творение, ти почваш да мислиш и разсъждаваш по рабски, ти изгубваш човечески сурат.
         За жалост, за твърде голяма жалост, и между нас се намериха хора с козе месо, хора нечистоплътни, които въстават против самостоятелността на своето отечество, които ги сърби вратът за хомот. И тие хора са българи, в тая земя са се родили, български язик говорят, в България желаят да умрат; но имат малко кривичко тие хора. Те искат власт, те търсят мътна вода, те желаят да бъдат неотговорни министри и държавници, да има наддавания без търг, да съществува интендантство, да не бъде познато кой зел, кой дал, кой глътнал. А подобни блажени времена, дордето България съществува с конституционно правителство, дордето е тя свободна и непритисната - тие благи намерения на поменатите хора изчезват в празното пространство като пролетна мъгла. Ние сме първите да допусним, че подобни домакински желания са побуждавали хората в сяко време и в сяка държава, че сичкото человечество не може да бъде идеално, че светът повечето мисли за черни дни, но да няма поне измяна, боже мой, да се не изсушават най-дебелите корени на отечеството! На дяда Цанкова и на неговите събратия, на щастливите братия Сребърникови от Самоков, на Димитрото Папазоолу из Казанлък, на четиримата русенски граждани, които ходиха да си изказват болките пред и[зпълняващия] д[лъжността] руский консул, на нещастний Θ. Бурмова и пр., и пр., ние им желаеме пълен успех по сичките линии, не им завиждаме да имат динамитна опозиция, да съкрушат и пръснат своите противници като еребици; но нека тая тяхна опозиция и борба не преминува през тихий бял Дунав, нека тя се върти само из отечеството им, нека те най-после не подават ръка на вънкашни душманин, нека не стават мост за чужда стока!
         Опозиции и борба за черни дни има по целий свят; но чуло ли се е, или видяло някъде, щото тие опозиции за вътрешните свои борби и наредби да викат чужда ръка? Мисълта даже, тая грозна мисъл, не може да бъде допусната и във въображението на хората. Хора от тоя косъм, т. е. които викат чужда сила в отечеството си, се наричат предатели и изменници на отечеството. Веднъж припознати за такива, те тряба да бягат вдън земя, тях плюят и замерят с камъци по улиците, тях съди и закон, и обществено мнение. Тях презират още и самите им съюзници, които, щом си изтъкат платното, на вторий още ден им казват: „вие сте подлеци, вие, ако бяхте честни хора, не щяхте да изменявате на своето отечество.“ Ние с очите си виждаме как турците, щом си свършеха работата, на минутата съсичаха своите шпиони българи. Петко Горбанов не беше ли в 1881 г. най-безсъвестний враг на българската свобода? Не на неговий ли бастун бе написана думата конституция? Не той и неговите другари ли покачиха Ремлингена на министерски пост? Е добре, кого Ремлинген арестува най-напред? Кой извика и написа с големи слова най-напред думата конституция в Бълг[арский] глас? Не нейний ли убиец Горбанов? Па защо ли сме седнали да си дрънкаме! Като че хората и без нас не знаят, че изменниците на отечеството ги закопават ведно с умрелите кучета!...
         Сляп тряба да бъде човек, да има мозъка на Бурмовата пукната глава, логиката на Кисимова, програмата на Демократ, гуляджийските убеждения на Димитрото Папазоолу, за да не види и разбере, че ако Н. И. В. Александър II ни е освободил, то Н. И. В. Александър III, като секи смъртен човек, има друго мнение, убеден е и вярва, кой знае по какви внушения и доношения, че ние сме още деца, че не можем сами, че тряба само да мируваме и слушаме. От 6 септемврий насам руската дипломация ни е направила толкова добрини, щото ние ги чакахме в по-малък размер и от самите турци. Като казваме руската дипломация, ние разбираме 5-6 души само, храни боже, едно министерство у нас. А не сте ли вие виждали много пъти министерства да грешат, когато останалий народ си остава чист? Същото е това днес и в Русия. Скърбят мнозина у нас, че днес за днес отношенията ни с официална Русия не са добри. Скърбиме и ние, господа. Скърбим и ние, но никога няма да си изкривим душата, да мислим и разсъждаваме като Каткова и Новое време, да дириме злото само у нас, да ставаме чужди гайди, да отричаме светлите си успехи, извършени от 6-ий досега. Не като българи, но като хора гледаме ние на въпроса. Главата си да спука човек, пак няма да намери една погрешка у нас, която да е от такъво естество, щото да принуди руската дипломация от покровителка да се преобърне на неприятелка. Ако ние сегиз-тогиз джанкаме с руските вестници и с техните дипломати, то тенджерата се търкулила и си намерила капака. Най-после допущаме, че в един цял народ ще се намери някоя крастава коза. Но нима руский народ е чист от такива кози? Там има страшни хора, цареубийци и пр. Е добре, изказвал ли е мнение някой рус[кий] дипломат, че за тези няколко страшни хора тряба да се накаже целий народ?
         Повтаряме, ние сме първите, които желаеме споразумение с официална Русия, ние ще да забравим сичко сторено от 6 септемврий. Какво иска Русия? Кому се сърди? - Нека го кажа открито. Иска да земе Цариград? - Да заповяда. Белки ние, слабите, ще да й препятствуваме? Белки от нас се пита? При Босфора и при Дарданелите ще да затъмнее слънце и месец, там ще да потече кърваво море, там ще да изчезнат не българи, но грамадни империи... Иска да има влиянието си у нас? Пак да заповяда. Казали сме го, пак го казваме, че тя има първенство у нас. Но влияние не се сдобива чрез харамии като Ремлингена и чрез развратни дипломати като Сорокина. После 6-й септември, ако руската дипломация беше само мълчала; ако тя си бе оставила офицерите; ако тя беше казала Бисмарку: „българите плащат на тие офицери, те трябва да ги разполагат“; ако тя беше рекла на Салсбури и на Калноки: „аз се не меся, аз ви казах в Берлин: не ставайте хайдути, българите не са цвете за мирисане!“ - е дявол да го вземе, да не казваме голяма дума, но по колени се бихме завлекли в Петербург, щяхме да застанем пред азиатския департамент и щяхме да извикаме: „200 ги имаме в България, дайте ни още 200“ (офицери). Иди тогава и кажи лоша дума за Русия. Ние щяхме да бъдем първите да запушим устата на такъв клеветник. Но сега не е така, бай Зиновиев! Много каба политика държахте вие, братко. Има право г. Катков да нарича тая ваша политика мадама, т. е. „с легком поведенiи“...
         Руските правителствени вестници и техните в България ортаци, дядовите Цанкови хора, казват, че князът пречел на споразуменията. Първите отдавна са осъдили тоя княз на сваляние, а вторите, т. е. нашите български руси, от страх да не би да ги постигне овацията на Бурмова, не са толкова ясни. Мнозина от нашите читатели може да не знаят защо официална Русия ненавижда наший княз, какво е той сгрешил пред нея, няма ли прошка най-после за тоя грях, нали е уж християнско и православно да прощава по-големий на по-малкий? Защо най-после тоя грях не се е казал досега, да го чуем и ние, да осъдим княза си за постъпката му, да го помолим да иска пардон? Ех, читатели, читатели! Мнозина може би от вас не са си задавали тие въпроси! Мнозина са се задоволявали само с идиотското констатиране на факта: „Ех, мрази го Русия наший княз.“ А защо го мрази, е работата? Има ли право на това? В наша полза ли е това мразение? Просто като княз Батенбергский ли се мрази той, или като Александър I княз българский?
         Тук е разковничето. Ако наший княз турне по-горе своите лични блага, отколкото благото на своето отечество, то ще да бъде най-непрактичният и най-недалновидният човек, ако стои настрана от Русия, ако не слуша нейните съвети, ако не стане канал между Петербург и България. Днес, ако поиска той, само с една телеграма може да стане галено дете в Русия, може отведнъж да бъде наречен от Каткова вместо: „принц Батенберг“ - „богодарован государь на българский народ“. Помнете добре, само с една телеграма може да се свърши работата, да се подобри България с руската дипломация. Съдържанието на тая телеграма да не мислите, че трябва да бъде бог знае какво тежко. Не; три думи са доволни: „Отказвам да управлявам независима България. Пратете ми наставления през ваший софийски консул.“ И свършена работа. Мъчно ли е това за княза? С втора поща той ще да получи орден за храброст, призовка да отиде в Петербург и пр., и пр. За официална Русия е сѐ едно, бил в България княз Батенберг, бил Валдемар или Никита. Офиц[иална] Русия търси само едно: тоя княз, който и да е, да бъде неин покорен слуга, маша в ръцете й. Сичкий въпрос е тука...
         Ето защо наший княз е нетърпим от руската дипломация. Па ще да бъде нетърпим секи на негово място, който се води независимо. А личност на един независим княз в България значи твърде много. Руската дипломация е уверена, че щом падне днешният ни княз, с неговото падание заедно ще да се обърне всичко с краката нагоре. Конституцията ще да остане само в библиотеките, ще да се турнат министри нейни покорни хора, които министри не ще се свалят сяка година, но ще останат до живот. Те няма да отговарят пред никого, те ще дават джевап само в Петербург. Може би ще дойдат за техни помощници двама генерала, ще се родят благонадеждни и неблагонадеждни, който дига гюрултията, ще се изпъди из България, ще цъфнем тогава, та няма да завържем! Тая е целта на руската дипломация. Има ли българи да й съчувствуват? Кое от двете желаят? - Свободна и самостоятелна ли България, или пък „Задунайска губерния“, с консули и генерали начело, с камшици и шпиони?
         Ако руските дипломати тръбят на четири страни, че е нужно трайно и дълговременно правителство, то защо не пожелаят и нам такъво, когато ни мислят доброто, а ходят, та бунтуват народа? Княз Александър ни е препоръчан от тях. „Той е от Бога проводен за българите“, казваха ни те едно време. Но роднините на княз Александър умряха. Сега техните наследници искали да турят за княз своите роднини. Ами ако и те, не дай боже, като секи смъртни хора захлюпат очи утре-другиден, то пак нов княз ли ще избираме? Че това нашият княз падарин ли е, та да го меняваме всяка пролет...
         С гордост ние сме готови да се признаем, че когато князът ни не беше български княз, но губернатор; когато той изпълняваше заповедите на азиат[ския] департамент; когато той, по диктовката на тоя департамент, правеше преврати; - то ние въстанахме против него твърде упорито. Но днес не е така. Днес княз Александър разбра в кой път го води руската дипломация; днес той е стража на българската самостоятелност; днес ние го поддържаме, като такъв, със същата гордост на челото. Последните събития ни отвориха нам очите за много работи. Видяхме ние между другото, че България може да живее и сама, че за Русия има гем, че последните действия на нейната дипломация накараха Европа на равна нога да са меси в нашите дела. С други думи, последний протокол на Цар[иградската] конфер[енция] гарантира нашата самостоятелност с участието на сичките сили. Прочее, избирайте едно от двете!...

         З. Стоянов

[В. „Независимост“, № 10, 9 април 1886]

върни се | съдържание | продължи