Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

СМЪРТТА НА ОВЧАРЯ

 

Трифон Кунев

 

     

      Три години млад овчарин
                болен, та неволен -
      три години от възглаве
                глава не повдига.
      Три години майка сбира
                билки лековити,
      врачки пита - цярье търси -
                скришом сълзи рони...

       

        Ей полъхна
        китна пролет -
        нацъвтяха
        теменужки,
        минзухари -
        по горите,
        и зюмбюлко -
        във градини.
        Ей прифтаса
        китна пролет!

       

      Огреяло ясно слънце
      у момкови равни двори;
      надникнало през прозорци,
      погледнало, послушало -
      чедо с майка се прощава:

       

      „Прощавай, майко злочеста -
      на пряко думи ще думам:
      не ли ти, майко, омръзна
      три годин болен да гледаш -
      на мене, пусто, досади...
      Изниза ми се снагата,
      уста ми кора фанаха,
      очи ми - черна покривка, -
      не ще се, мале, оздрави...
      Омъжи ми се първо либе,
      изжениха се верни акрани,
      измряло ми е сивото стадо,
      гъбясале ми медни кавали,
      изнизала се снага юнашка -
      кого да жаля, кого да мисля? -
      Сал тебе жалях и теб отжалих,
      майко злочеста“...

       

      Трепере слънце - захожда,
      с душа се дели овчарят.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]