Цветята мрът
          по наший път,
о, мое пребледняло цвете;
          и знойний Ден
          лежи студен
на бледна вечер пред нозете.
          След чуден зной -
          желан покой
с венец от бледни хризантеми, -
          зарите мрът
          по наший път:
дете, и мене ми се дреме...

върни се | съдържание | продължи