Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

САМОТЕН ЖЕРТВЕНИК

 

Трифон Кунев

 

 

Самотен жертвеник в свещената гора
от стройни кипариси и оливи тъмни;
        очаквам от зора,
        а скоро ще се стъмни...

 

Желания неясни; цъфнали мечти.
Очаквам: и не идат лебедите бели;
неясни спомени - забравени почти -
едва ли някога живели...

 

Желания неясни: счупени крила
и сладка лебедова песен;
и страстен вик: „Ела,
ела в прегръдките на златна Есен“...

 

И жертвеник окъпан с кървави сълзи,
и стройни кипариси, и оливи тъмни;
самотен гроб под къдрави лози -
        ах, скоро ще се стъмни...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]