Дописах писмото; и медлено прочитам
нестройните му редове; а чуден ритъм
от чудна песен във ушите ми звучи:

Нечувана и толкова позната песен!
И слушам я мечтателно-унесен,
и виждам идол със избодени очи.

Във храм на запустение оставен;
и чувам зов неясен и сподавен
от тайните на безпрогледна нощ...

Дописах писмото, но има още място:
за послеписа, о сърце злочесто!
Ечи нечуваната песен йощ...

върни се | съдържание | продължи