Над гроб избила пролетна трева:
девойко, мойте влюбени слова -

на втора пролет песента печална;
залутан ек от повест погребална;

и бледните цветя, последните цветя
на розов храст, отдавна който прецъфтя...

И ето, виждам скръбното видене:
замръзнал розов храст - замръзнало томлене -

и птичка пъстрокрила, помръзнала и тя
връх розовия храст, отдавна който прецъфтя...

върни се | съдържание | продължи