Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

СИТЕН ДЪЖД

 

Трифон Кунев

 

 

Ситен дъжд, мъгляви небосклони
и липи със оголени клони -
първа пролет минахме ли ние?

 

Смътен ек от някогашна песен -
призракът на закъсняла Есен -
сам витай в поднебни ширини.

 

И витай, и тихо мрат цветята
с кротки взорове към небесата -
тъмен край на скръбните сърца.

 

И витае със въздишки ледни,
и нарежда речите последни
зарад нас - обидени деца...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]