Ситен дъжд, мъгляви небосклони
и липи със оголени клони -
първа пролет минахме ли ние?

Смътен ек от някогашна песен -
призракът на закъсняла Есен -
сам витай в поднебни ширини.

И витай, и тихо мрат цветята
с кротки взорове към небесата -
тъмен край на скръбните сърца.

И витае със въздишки ледни,
и нарежда речите последни
зарад нас - обидени деца...

върни се | съдържание | продължи