Храм запустен. Във прозорците се бият
на свещений дъб оголените ветви:
тъмен шепот, ек от химни забравен -
страстен плач и глухи клетви.

И стои в спокойно запустене идол:
Любовта. Бръшлян по зидовете лази.
Във прозорците се бият голи ветви
и налита дъжд: смарагди и топази.

И налита дъжд, и нагата богиня
той не може да досгигне: в полумрака
тя стои в спокойно запустене -
тя стои и нищо веч не чака.

върни се | съдържание | продължи